Началото беше Ахтопол. Още с пристигането си, направих тази снимка, знаейки, че местният плаж ще остане на заден план, а не е лошо да имам поне един кадър от мястото на което щяхме да отседнем.
Хареса ми червеният цвят на скалите, огрявани от залязващото слънце.
Хареса ми червеният цвят на скалите, огрявани от залязващото слънце.
Плаж Силистар.
Намира се между Синеморец и Резово, като от главния път има отбивка към морето, дълга около 700 м. Пътят е черен, много прашен, но напълно проходим за леки коли. Стига се до платен паркинг в рехава горичка, а до плажа се минава по мостче над малка рекичка и е съвсем близо.
Намира се между Синеморец и Резово, като от главния път има отбивка към морето, дълга около 700 м. Пътят е черен, много прашен, но напълно проходим за леки коли. Стига се до платен паркинг в рехава горичка, а до плажа се минава по мостче над малка рекичка и е съвсем близо.
Наоколо могат да се видят типичните за Странджанското крайбрежие скали.
Тук е и едно от малкото места, където вирее защитената пясъчна лилия. Уникално растение, което оцелява в горещите пясъци, благодарение на невероятната си коренова система. Тя е вид луковица, която при млади растения е разположена по-плитко, но при възрастните екземпляри развива специални свивателни корени, спускащи се на метър дълбочина. Там те се захващат здраво и започват да се свиват спираловидно, като така придърпват луковицата на дълбоко. Солената вода също не е вредна за пясъчната лилия, даже напротив.
Гледка от Ахтопол към Синеморец. Има пътека до устието на Велека, а от високия бряг, гледката спира дъха!
Плажа на устието
Намира се в непосредствена близост, северно от Синеморец
Намира се в непосредствена близост, северно от Синеморец
Велека тече бавно, успоредно на брега на морето и гледана от далеч, прилича на тропическа река. По реката се организират разходки с лодка.
Самият плаж е удивително красив, гледан от високо. Пясъкът му, обаче, е много едър и ходенето в него е истинско предизвикателство. С боси крака е много трудно да се стигне другият му край, камо ли и да се върне човек! Пясъкът изранява краката, даже аз си мислех, че ми тече кръв! Не беше чак така, но съветвам да се ходи с маратонки или джапанки.
Друга особеност е, че морето рязко става много дълбоко. На два метра от брега, вече покрива възрастен човек. Често има и вълни. За малки деца не е особено подходящо място!
Друга особеност е, че морето рязко става много дълбоко. На два метра от брега, вече покрива възрастен човек. Често има и вълни. За малки деца не е особено подходящо място!
В Синеморец се намират и прочутите скали "Корабите", които така и не успявам да снимам при подходящо време.
Долната снимка е с много силен ND филтър и освен, че успях да размажа вълните, толкова много изкривих цветовете, че снимката ставаше само в ЧБ.
Долната снимка е с много силен ND филтър и освен, че успях да размажа вълните, толкова много изкривих цветовете, че снимката ставаше само в ЧБ.
Някъде между Китен и ММЦ. Имах премеждие с КАТ и закъснях за залеза.
След централният плаж на Синеморец в южна посока има още един плаж, наречен "Липите"
Исках да опитам да стигна до него с колата и проучвайки трасето, стигнах до това място, което ме спря! До сега Ситроенът ми не се е спирал пред препятствия, но тук ми се стори рисково, макар и на пръв поглед да не личи. Рекичката не беше никак плитка, а и дъното някак не ми се видя твърдо, та от страх, да не глътне вода двигателя, се върнах и продължих пеша. За джип няма проблеми!
Исках да опитам да стигна до него с колата и проучвайки трасето, стигнах до това място, което ме спря! До сега Ситроенът ми не се е спирал пред препятствия, но тук ми се стори рисково, макар и на пръв поглед да не личи. Рекичката не беше никак плитка, а и дъното някак не ми се видя твърдо, та от страх, да не глътне вода двигателя, се върнах и продължих пеша. За джип няма проблеми!
Плаж Липите
Намира се на 30 мин. пеша от Синеморец, посока юг. Минава се по обширна поляна, с красива гледка към морето.
Миналата година, на този плаж, имаше голяма трагедия със спасяването на две деца, но за сметка на живота на спасителите. На високо място, над плажа, е поставена паметна плоча, която не искам да показвам. Оставих горски цветя и помълчах...
Намира се на 30 мин. пеша от Синеморец, посока юг. Минава се по обширна поляна, с красива гледка към морето.
Миналата година, на този плаж, имаше голяма трагедия със спасяването на две деца, но за сметка на живота на спасителите. На високо място, над плажа, е поставена паметна плоча, която не искам да показвам. Оставих горски цветя и помълчах...
Отново типичното крайбрежие, снимано от пътеката към Липите
В Резово плажът го нямаше, но и имаше засилено военно присъствие от турска страна, при което бях помолен да не снимам много в тази посока.
Заснех "диригентът на морския хор" и си тръгнахме.
Заснех "диригентът на морския хор" и си тръгнахме.
Безспорно, едно от най-фотогеничните места си остава косата на Велека.
Изгревът бе доста скучен, без никакво небе.
Изгревът бе доста скучен, без никакво небе.
Единствено "сърцето" донякъде спасява кадрите.
Но пък чувството да съзерцаваш морето е несравнимо! Носех си стол, кафе и, повярвайте ми, не съжалявах много за изгрева!
Но пък чувството да съзерцаваш морето е несравнимо! Носех си стол, кафе и, повярвайте ми, не съжалявах много за изгрева!
Залезът май по ми се получи и то благодарение на отражението в мочурливият бряг.
Плаж Бутамята
Централният плаж на Синеморец е много удобен и за достъп с кола, и за плажуване с малки деца. Доста е населен, но и има още много място, особено в южният му край. Има удобен, платен паркинг в гората, на сянка, има достатъчно заведения на плажа и една малка рекичка, която по-рано ме спря да достигна до Липите.
Централният плаж на Синеморец е много удобен и за достъп с кола, и за плажуване с малки деца. Доста е населен, но и има още много място, особено в южният му край. Има удобен, платен паркинг в гората, на сянка, има достатъчно заведения на плажа и една малка рекичка, която по-рано ме спря да достигна до Липите.
Една дълга експозиция на емблематичния за Ахтопол фар.
Вълните бяха доста добри и на няколко пъти вдигах високо статива с фотоапарата, да го спасявам от удавяне, но при един опит, да сменя позицията си, аз за малко не се удавих! Скалите бяха мокри и много хлъзгави и се отказах да рискувам. А имаше още какво да взема от този миг!
Вълните бяха доста добри и на няколко пъти вдигах високо статива с фотоапарата, да го спасявам от удавяне, но при един опит, да сменя позицията си, аз за малко не се удавих! Скалите бяха мокри и много хлъзгави и се отказах да рискувам. А имаше още какво да взема от този миг!
Ахтопол, гледан от далеч.
Плаж Аркутино.
Това е един огромен, но позападнал плаж. Намира се на север от устието на Ропотамо, почти на пътя Бургас- Царево.
Тук също расте пясъчната лилия, а пясъчните дюни са защитена местност.
Това е един огромен, но позападнал плаж. Намира се на север от устието на Ропотамо, почти на пътя Бургас- Царево.
Тук също расте пясъчната лилия, а пясъчните дюни са защитена местност.
Скучничко е на толкова голям плаж, с толкова малко хора и заведения. Някой се беше постарал явно, да разнообрази скуката.
На мен също ми омръзна да лежа и организирах разходка до устието на Ропотамо, на която откликнаха само дъщеря ми и племенницата ми.
От мястото, на което бяхме, се виждаше крайната цел, но не допусках колко сложно ще бъде в жегата по обед.
Пътеката започва със стръмно изкачване в края на плажа, след което влиза в дъбова горичка. Звучи добре, но в гората жегата беше още по-лепкава, а насекомите и в частност, комарите, нямаха край! На всичко отгоре, храсталаците бяха превзели пътеката и се деряхме на всяка крачка! Бяхме голи, по бански и джапанки и в един момент си мислех да се връщаме. Цялата пътека беше обрасла с едно растение, което слагат в букетите с цветя, с тъмнозелени, твърди листенца, завършващи с бодил и тези бодли раздираха жестоко краката ни.
От мястото, на което бяхме, се виждаше крайната цел, но не допусках колко сложно ще бъде в жегата по обед.
Пътеката започва със стръмно изкачване в края на плажа, след което влиза в дъбова горичка. Звучи добре, но в гората жегата беше още по-лепкава, а насекомите и в частност, комарите, нямаха край! На всичко отгоре, храсталаците бяха превзели пътеката и се деряхме на всяка крачка! Бяхме голи, по бански и джапанки и в един момент си мислех да се връщаме. Цялата пътека беше обрасла с едно растение, което слагат в букетите с цветя, с тъмнозелени, твърди листенца, завършващи с бодил и тези бодли раздираха жестоко краката ни.
От време на време излизахме на открито, от където се откриваха красиви панорами, а после пак гора и тръни! И така около час и половина, но все пак, с бавно темпо и спиране за снимки.
В крайна сметка, пътеката ни отведе до запустелия плаж на Ропотамо! С огромно облекчение стъпихме на пясъка и се разхладихме в морето.
А самият плаж е много приятен! Има разхвърляни дънери и водорасли, тревата е започнала да го превзема, но няма никаква следа от човешко присъствие и именно това ни очарова! Чувствах се като Робинзон! А за връщането се разбрахме, да не говорим.
А самият плаж е много приятен! Има разхвърляни дънери и водорасли, тревата е започнала да го превзема, но няма никаква следа от човешко присъствие и именно това ни очарова! Чувствах се като Робинзон! А за връщането се разбрахме, да не говорим.
Ропотамо, точно преди да се влее в морето! Много красиво и диво място! Струва си човек да го посети, дори и неподготвен, като нас!
Жалко само, че сме точно на обед и условията за снимане са ужасни. Слънцето е над главите ни, контрастът в сцените е убийствен и след обработка снимките са ужасно измити, но все пак, целта ми е по-скоро информационна.
Жалко само, че сме точно на обед и условията за снимане са ужасни. Слънцето е над главите ни, контрастът в сцените е убийствен и след обработка снимките са ужасно измити, но все пак, целта ми е по-скоро информационна.
Колкото и да бе пуст плажа, все пак, някой преди нас, беше оставил следи. "Оставка" се четеше в пясъка, а тогава и не подозирах, колко упорити ще се окажат тези, към които беше отправено посланието! Към днешна дата, почти 6 месеца по-късно, народа иска същото!
Отвлякох се!
Обратно в поста с един по-особен поглед към фара в Ахтопол!
Обратно в поста с един по-особен поглед към фара в Ахтопол!
Може би е редно да спомена, че пътя от Царево на юг, който беше в окаяно състояние, сега е ремонтиран и е безупречен! Не се сещам за друг път, по който да съм се движил с по-голям кеф! Шосето се вие високо над морето, като се откриват такива гледки, способни да предизвикат ПТП. А на едно място, даже и храстите "бдят" над най-красивият път в България:)
Плаж Перла
На север от приморско, това е плажът, за който няма нужда да пиша.
На север от приморско, това е плажът, за който няма нужда да пиша.
Пренаселен, но въпреки това много хора все още го предпочитат, като най-доброто наоколо.
Близката горичка предлага прохлада с гледка към морето и нито един от негативите на гората при Ропотамо.
Бегликташ е едно място, което до сега бях пропускал десетки години:)
Този път отидохме, но пак греда! Щеше да има някакво събитие и конни надбягвания на поляната до светилището.
В началото на пътя си мислех, че насам е краят на света и не очаквах да срещна жива душа. Освен много досадните мушици в гората, само едно диво прасе ни пресече пътя и то толкова бързо, че дори не успях да вдигна апарата!
Този път отидохме, но пак греда! Щеше да има някакво събитие и конни надбягвания на поляната до светилището.
В началото на пътя си мислех, че насам е краят на света и не очаквах да срещна жива душа. Освен много досадните мушици в гората, само едно диво прасе ни пресече пътя и то толкова бързо, че дори не успях да вдигна апарата!
После нещата се промениха! Едвам успях да взема два-три кадъра, без в тях да влизат микробуси, работници по осветлението и разни други, блуждаещи случайно организатори на събитието, което решихме да пропуснем!
Снимката долу показва част от описаното. Жена ми Петя, дъщеря ми Моника, племенницата ми Габи и аз. Снима сестра ми Рени.
На връщане се открива прекрасна гледка към Приморско.
Вечерта прекарахме в Созопол и залезът там си струваше!
Мястото не предлагаше нищо за преден план, а едно много лошо куче, макар и вързано, не ми позволи да търся друга гледна точка!
Е, това е от мен.
Е, това е от мен.
Петър Станков