Дълбоко в Родопа планина или "тайственият мост"
Всичко започна преди повече от година, само от една снимка. Тя беше заснета от един от майсторите на ФФ, като на нея имаше малко, старо мостче.
Снимката беше уникална, а самото място изглеждаше вълшебно, като от красива приказка. Естествено, авторът Пенчо Чуков не пожела да сподели местоположението му, за да не стане като "оня завой"! Аз обаче, бях толкова запленен от този пейзаж, че си поставих за цел да го открия и заснема!
Разбира се, никак не е лесно да намериш един мост в цяла България, при това, само от една снимка! Преглеждах профила на автора многократно, за да разбера къде най-често снима. После, след като установих района и гледайки още много, но наистина, страшно много снимки, вече знаех горе-долу на къде да потегля.
И така, приключението започна!
Пътят, по който шофирах, минава край едно култово сред пейзажистите място, а именно, параклиса "Възнесение Господне" край село Борово, в Родопите.
Снимката беше уникална, а самото място изглеждаше вълшебно, като от красива приказка. Естествено, авторът Пенчо Чуков не пожела да сподели местоположението му, за да не стане като "оня завой"! Аз обаче, бях толкова запленен от този пейзаж, че си поставих за цел да го открия и заснема!
Разбира се, никак не е лесно да намериш един мост в цяла България, при това, само от една снимка! Преглеждах профила на автора многократно, за да разбера къде най-често снима. После, след като установих района и гледайки още много, но наистина, страшно много снимки, вече знаех горе-долу на къде да потегля.
И така, приключението започна!
Пътят, по който шофирах, минава край едно култово сред пейзажистите място, а именно, параклиса "Възнесение Господне" край село Борово, в Родопите.
Часът не беше никак подходящ за снимане, но ме чакаше дълъг път и не можех да си позволя да чакам залеза. Още повече, че имахме само два дни да открием и заснемем тайствения мост!
Пътуването ни, вече веднъж бе провалено от синоптичната прогноза за проливни дъждове и ураганен вятър в района. Бе обявен код "червено" за Кърджали и Смолян. Не посмях да рискувам и слава богу! Прогнозата се сбъдна и щяхме само да бием път за нищо, а както по-късно разбрах, пътят в определени участъци направо липсваше и можеше да си създам големи ядове.
Но сега времето е добро, нищо, че е малко!
Снимахме параклиса от вече баналните гледни точки, запалихме свещички, насладихме се на красивата есен и потеглихме.
Пътуването ни, вече веднъж бе провалено от синоптичната прогноза за проливни дъждове и ураганен вятър в района. Бе обявен код "червено" за Кърджали и Смолян. Не посмях да рискувам и слава богу! Прогнозата се сбъдна и щяхме само да бием път за нищо, а както по-късно разбрах, пътят в определени участъци направо липсваше и можеше да си създам големи ядове.
Но сега времето е добро, нищо, че е малко!
Снимахме параклиса от вече баналните гледни точки, запалихме свещички, насладихме се на красивата есен и потеглихме.
Маршрутът, който бях избрал, беше изцяло непознат за мен и семейството ми. Движехме се през невероятно красиви, но и подтискащо пусти местности. По пътя не се разминахме с нито една кола. По някое време, след като подминахме село Белица, асфалтовият път съвсем свърши! На картата на GPS-а, обаче, път си имаше, което до някъде ме успокояваше. Все пак, явно, това е част от републиканската мрежа, за която си купуваме винетки!
Пак според GPS-а, до следващото село, Планинско, оставаха по-малко от 20 км. Наоколо имаше само гора и нищо друго. Някъде в ниското минаваше рекичка. Гората криеше околността и, въпреки че листата на дърветата почти бяха изпопадали, видимостта настрани беше нулева, а дупките и камъните се увеличиха. Ние обаче, въпреки всичко, бавно напредвахме към неизвестното!
По-нататък по пътя, наклона нарастна и се заизкачвахме в планината. Някъде се виждаха сечища. Изведнъж, току пред колата се сгромоляса голям дънер, малко по-назад още един и още един...Изкарах си акъла! Ако беше паднал върху нас, можеше да ни убие! Явно нагоре по склона имаше дървари и ползваха релефа за по-лесен транспорт. Надух клаксона и вероятно, това ги спря. Даже, след поредния завой, срещнахме един от тях. Аз, естествено, попитах за пътя, но човекът ме успокои- още дванадесет километра и край! Пътят бил много лош, но, все пак, проходим.
Продължихме по-уверено по това, което се вижда на снимката долу, като не беше възможно да ползвам друга предавка, освен първа.
Пак според GPS-а, до следващото село, Планинско, оставаха по-малко от 20 км. Наоколо имаше само гора и нищо друго. Някъде в ниското минаваше рекичка. Гората криеше околността и, въпреки че листата на дърветата почти бяха изпопадали, видимостта настрани беше нулева, а дупките и камъните се увеличиха. Ние обаче, въпреки всичко, бавно напредвахме към неизвестното!
По-нататък по пътя, наклона нарастна и се заизкачвахме в планината. Някъде се виждаха сечища. Изведнъж, току пред колата се сгромоляса голям дънер, малко по-назад още един и още един...Изкарах си акъла! Ако беше паднал върху нас, можеше да ни убие! Явно нагоре по склона имаше дървари и ползваха релефа за по-лесен транспорт. Надух клаксона и вероятно, това ги спря. Даже, след поредния завой, срещнахме един от тях. Аз, естествено, попитах за пътя, но човекът ме успокои- още дванадесет километра и край! Пътят бил много лош, но, все пак, проходим.
Продължихме по-уверено по това, което се вижда на снимката долу, като не беше възможно да ползвам друга предавка, освен първа.
А около нас, красивите местенца се редуваха едно след друго! Имаше много чешми, за които, по-късно през деня, ми разказаха интересна история.
Ще я споделя след малко.
Ще я споделя след малко.
Вече се намирахме доста високо, над гората, а път няма ли, няма! Природата обаче, ни компенсираше с изключителни картини. Въпреки че, времето напредваше, не можех да подмина и да не снимам есента.
И така, неусетно, наближихме следващото село. Слънцето го огряваше между облаците като го открояваше с ярки цветове от останалия в сянка фон.
Слязох от колата да снимам и дочух шум от двигател. Вече се усешаше нечие присъствие. Като продължихме след малко, видяхме пътно-строителни машини и работници, правещи пътя! С голямо облекчение стъпих на асфалта след тях и ми се струваше, че летя!
Слязох от колата да снимам и дочух шум от двигател. Вече се усешаше нечие присъствие. Като продължихме след малко, видяхме пътно-строителни машини и работници, правещи пътя! С голямо облекчение стъпих на асфалта след тях и ми се струваше, че летя!
Нека пак се върна за малко на начина, по който намерих местоположението на дълго търсения мост. Като основен инструмент ми беше софтуера
Google Earth, на който, снимка по снимка, бавно и методично, бях прегледал цялата Родопа планина. И търпението ми беше възнаградено! Някой, някога, също бе ходил на мястото, бе го снимал и го бе позиционирал!
Твърде неточно, както имах нещастието да разбера, обаче. По сателитните снимки на релефа, бях запомнил с най-малки подробности всички извивки на терена, запазил бях координатите, с две думи, бях подготвен, но освен ужасно кален и хлъзгав черен път, осеян с дълбоки локви, нямаще нищо друго!
Няма мост, няма и следи от него! Но има река! А щом има река, значи има шанс!
Шофирах още малко, държейки посоката, но автомобилът започна да се предава, като затъваше и се пързаляше безпомощно. Все пак не бях с джип! А и вече се изкачвахме доста високо над реката.
Реших да се върна, но не, за да се откажа, а да търся още, на други места наоколо. Явно търсенето продължаваше!
И тогава срещнахме две деца!
-А, римският мост ли? Да, знаем го!
Е, това беше!
Google Earth, на който, снимка по снимка, бавно и методично, бях прегледал цялата Родопа планина. И търпението ми беше възнаградено! Някой, някога, също бе ходил на мястото, бе го снимал и го бе позиционирал!
Твърде неточно, както имах нещастието да разбера, обаче. По сателитните снимки на релефа, бях запомнил с най-малки подробности всички извивки на терена, запазил бях координатите, с две думи, бях подготвен, но освен ужасно кален и хлъзгав черен път, осеян с дълбоки локви, нямаще нищо друго!
Няма мост, няма и следи от него! Но има река! А щом има река, значи има шанс!
Шофирах още малко, държейки посоката, но автомобилът започна да се предава, като затъваше и се пързаляше безпомощно. Все пак не бях с джип! А и вече се изкачвахме доста високо над реката.
Реших да се върна, но не, за да се откажа, а да търся още, на други места наоколо. Явно търсенето продължаваше!
И тогава срещнахме две деца!
-А, римският мост ли? Да, знаем го!
Е, това беше!
Най-накрая! И мястото наистина си струваше всяка изгубена в търсене минута! Почувствах се победител! Не знам кого победих, но целта беше достигната.
Вечно щастие обаче няма! И за нас това важеше с пълна сила.
Бяхме на мястото в 14.00 и слънцето беше високо в небето. Контраста в сцената бе толкова висок, че апаратите ни не можеха да уловят и половината от динамиката в сцената. Жена ми си снима с един ултразум Сони и той категорично отказа да види и небето, и гората! Виждаше се само ярко осветеният мост като в светлата си част пак беше изгорял!
При мен нещата бяха малко по-добри, още повече, снимам в RAW, но това не беше задоволително. А заради насечения релеф и никакви градиентни филтри нямаше да помогнат! Да, ама "да дойдеш в Рим и да не стреляш по папата" не ме устройваше! Започнах да правя по три кадъра в клин с повече от 1EV стъпка, а после ще се боря с така мразеният от мен HDR. Но това е, пейзажи се снимат по друго време. Иначе е трудно. Все пак, мисля, че се справих по-добре от колкото очаквах.
Вечно щастие обаче няма! И за нас това важеше с пълна сила.
Бяхме на мястото в 14.00 и слънцето беше високо в небето. Контраста в сцената бе толкова висок, че апаратите ни не можеха да уловят и половината от динамиката в сцената. Жена ми си снима с един ултразум Сони и той категорично отказа да види и небето, и гората! Виждаше се само ярко осветеният мост като в светлата си част пак беше изгорял!
При мен нещата бяха малко по-добри, още повече, снимам в RAW, но това не беше задоволително. А заради насечения релеф и никакви градиентни филтри нямаше да помогнат! Да, ама "да дойдеш в Рим и да не стреляш по папата" не ме устройваше! Започнах да правя по три кадъра в клин с повече от 1EV стъпка, а после ще се боря с така мразеният от мен HDR. Но това е, пейзажи се снимат по друго време. Иначе е трудно. Все пак, мисля, че се справих по-добре от колкото очаквах.
И така, докато си амортизирах яростно затвора, по пътеката оттатък моста, се появи мъжка фигура. Без да бърза, човекът дойде до нас и поседна на тревата. Явно търсеше контакт. Е, аз никак не съм срамежлив и подех някакъв разговор. А после, нещата тръгнаха от самосебеси.
Та, както по-горе писах, този човек ми разказа историята за многобройните чешми, които и друг път са ме учудвали.
Поверието било, че на всеки починал мъж, близките правели чешма! И колкото повече се пие от нея, толкова по-добре за покойника!
" Дори някое пиле или друга гадинка да напоиш, все добре" казва човекът. "А вода тук- бол! Където да копнеш, все блика!"
После ми разказа как точно правели чешмите, но все пак, водата трябвало да идва от дълбоко, да е чиста! И как само старите можели да намират добри извори!
Дълго си приказвахме, а аз си мислех, колко сме разглезени и дали бихме оцелели без съвременните "екстри", ако се наложи.
След като се разделихме, бързичко поехме нататък, че бая път ни чака! 80 км. родопско трасе до хотела в Ардино, който нито знаех как изглежда, нито точно къде е.
Но, аз моста намерих, та един хотел ли!!!
Та, както по-горе писах, този човек ми разказа историята за многобройните чешми, които и друг път са ме учудвали.
Поверието било, че на всеки починал мъж, близките правели чешма! И колкото повече се пие от нея, толкова по-добре за покойника!
" Дори някое пиле или друга гадинка да напоиш, все добре" казва човекът. "А вода тук- бол! Където да копнеш, все блика!"
После ми разказа как точно правели чешмите, но все пак, водата трябвало да идва от дълбоко, да е чиста! И как само старите можели да намират добри извори!
Дълго си приказвахме, а аз си мислех, колко сме разглезени и дали бихме оцелели без съвременните "екстри", ако се наложи.
След като се разделихме, бързичко поехме нататък, че бая път ни чака! 80 км. родопско трасе до хотела в Ардино, който нито знаех как изглежда, нито точно къде е.
Но, аз моста намерих, та един хотел ли!!!
Нали не мислите обаче, че може бързо да се пътува тук? Първо, завоите и денивелацията са ужасно много и второто, което бави повече, са нереално-красивите места покрай пътя. Човек и сляп да е, пак ще ги види! А ние- и ще ги снимаме. Есента, в началото на Ноември, е любим сезон за снимки и не за пръв път ме отвежда далeч в Родопите. Имам много снимков материал от по-стари години, който трябва малко да подбера и да публикувам. Така и така сме тук, доволни до някъде от предните снимки, спираме отново и отново...
Едно от следващите ни спирания беше в хотел "Кючуковата къща", край с. Баните. Тук съм идвал на почивка и имам много спомeни и снимки, но сега хотелът не работеше. Собственикът случайно беше тук, пусна ни да снимаме и ни осведоми, че работят само лятото. А иначе, препоръчвам мястото с две ръце! Снимките не се получиха добре, защото междувременно се бяха събрали облаци и залезът беше скучен.
На тръгване от тук, по тежките завои към Ардино, усетих, че колата ми не се държи нормално. Задницата беше легнала долу и окачването не реагираше. По принцип, Xantia-та е корава машинка, въпреки всеобщото мнение, че хидравличните ситроени са несигурни. Активното окачване предлага едновременно изключително комфортна возия и доста висока проходимост, и то на добра цена. Но сега имахме проблем! Разговарях с доверения ми монтьор и с негова помощ я раздвижих малко, колкото да мога да стигна до хотела. И така, бавно и полека се добрахме до уютно апартаментче, с две стаи за сумата от 40 лева.
На тръгване от тук, по тежките завои към Ардино, усетих, че колата ми не се държи нормално. Задницата беше легнала долу и окачването не реагираше. По принцип, Xantia-та е корава машинка, въпреки всеобщото мнение, че хидравличните ситроени са несигурни. Активното окачване предлага едновременно изключително комфортна возия и доста висока проходимост, и то на добра цена. Но сега имахме проблем! Разговарях с доверения ми монтьор и с негова помощ я раздвижих малко, колкото да мога да стигна до хотела. И така, бавно и полека се добрахме до уютно апартаментче, с две стаи за сумата от 40 лева.
За следващия ден имах много планове като трябваше да търся и изгрева. Хубаво, ама колата имаше други идеи! Още като я подкарах сутринта, тя напомни за проблема и ме отказа да катеря баирите по тъмно. А само какъв мъглив изгрев беше...Върнах се обратно в Ардино да се боря с окачването.
Седнах в едно кафене и зачаках да дойде и някой друг като се надявах да науча нещо за автосервиз, работещ и в неделя. Е, за един час, докато се съмне, единствения клиент си останах аз и един полицай, който обаче бързаше и не седна изобщо. Изпих кафето и реших да викам неволята.
Намерих удобно място да повдигна задницата на Ситроена и поогледах отдолу. Много бързо видях какво не е наред, но беше свързано с подмяната на малка, пластмасова щангичка, каквато нямах резервна. Но поне се успокоих, знаейки какъв е проблема. Направих си опити през колко време трябва да повдигам ръчно задницата (с лост от купето, не с крик ;) и бях готов да тръгваме към Дяволският мост.
Седнах в едно кафене и зачаках да дойде и някой друг като се надявах да науча нещо за автосервиз, работещ и в неделя. Е, за един час, докато се съмне, единствения клиент си останах аз и един полицай, който обаче бързаше и не седна изобщо. Изпих кафето и реших да викам неволята.
Намерих удобно място да повдигна задницата на Ситроена и поогледах отдолу. Много бързо видях какво не е наред, но беше свързано с подмяната на малка, пластмасова щангичка, каквато нямах резервна. Но поне се успокоих, знаейки какъв е проблема. Направих си опити през колко време трябва да повдигам ръчно задницата (с лост от купето, не с крик ;) и бях готов да тръгваме към Дяволският мост.
Макар и в недобро здраве, надявах се, Ситроена да ме докара жив по тези пътища!
Всеки, който е ходил на Дяволският мост, знае какъв е пътя до долу, но сега, май бяха правили нещо и бях приятно изненадан. Нямаше екстремни участъци и, според мен, вече всякакъв автомобил би могъл да стигне успешно. Оказа се, че и други го знаеха- долу имаше още 5-6 коли и поне 20 палатки! Хората тъкмо се показваха от палатките и се събираха на групи, с лодки за рафтинг. Като стигнах до моста и реката, разбрах защо. След поройните дъждове преди броени дни, Арда беше с размера на Марица! Водите и бушуваха, пенеха се по камъните и оставяха усещането за страх пред водната стихия!
Потърсих място, от което да мога да запечатам тази стихия, но не бе особено лесно. Явно реката е била още по-бурна предните дни и брега, на метри от коритото, беше опостушен! Имаше полегнала трева и много дълбоки наноси кал, които нито позволяваха да се предвижиш безопасно, нито бяха подходящи за преден план. Все пак, пързаляйки се по камъните, си харесах това място като статива бе във водата. Бях решил да правя дълга експозиция и не бях сигурен, дали бушуващата вода няма да клати статива, но после разбрах защо струва толкова това Manfrotto! Нямах нито една размазана снимка, при експозиция 2-3 секунди! Просто, статива е добър, много добър!
Разбира се, небето си остана облачно и нямаше никакви детайли в него, но по-добре така, отколкото като вчера, с този убийствен контраст! Даже след малко се спусна лека мъгла и контраста още спадна.
Потърсих място, от което да мога да запечатам тази стихия, но не бе особено лесно. Явно реката е била още по-бурна предните дни и брега, на метри от коритото, беше опостушен! Имаше полегнала трева и много дълбоки наноси кал, които нито позволяваха да се предвижиш безопасно, нито бяха подходящи за преден план. Все пак, пързаляйки се по камъните, си харесах това място като статива бе във водата. Бях решил да правя дълга експозиция и не бях сигурен, дали бушуващата вода няма да клати статива, но после разбрах защо струва толкова това Manfrotto! Нямах нито една размазана снимка, при експозиция 2-3 секунди! Просто, статива е добър, много добър!
Разбира се, небето си остана облачно и нямаше никакви детайли в него, но по-добре така, отколкото като вчера, с този убийствен контраст! Даже след малко се спусна лека мъгла и контраста още спадна.
Една от легендите за Дяволският мост (Шейтан кюприя) разказва, че дълги години, хората се мъчели да построят мост на това място, който да свързва двата бряга на реката, но всеки път, бурните и води разрушавали построеното. Отказали се, под предлог, че мястото е прокълнато. Накрая се явил майстор, който също не успявал, макар и да бил вградил в основите сянката на любимата си. Тогава му се явил самият Дявол, като обещал да му издаде тайната за построяването, но поставил и условие. Трябвало, майстора да вгради в моста лика на Сатаната като хем да е там, хем да го няма, хем да се вижда и да може да се пипне, хем да не се материализира! Иначе, ще му вземе душата! И така, ликът се явил в отражението на една от скалите.
При по-ниска гледна точка, в отраженията, се откриват още много "лица", но не можах да я отснема, заради дълбоката кал.
Както и за други обекти, именувани на Лукавия, има още много легенди, като някои вярват, че в една от скалите, личи отпечатък от стъпалото на Дявола, други говорят за страшни неща, случващи се тук нощем, но и без тях, мястото наистина е привлекателно и някак, мистично!
Мостът датира от 16 век, но учени смятат, че корените му, трябва да се търсят далеч назад, преди 7000 години. В главният свод е открит, гравиран хексагон, който наричат "печатът на Саломон".
При по-ниска гледна точка, в отраженията, се откриват още много "лица", но не можах да я отснема, заради дълбоката кал.
Както и за други обекти, именувани на Лукавия, има още много легенди, като някои вярват, че в една от скалите, личи отпечатък от стъпалото на Дявола, други говорят за страшни неща, случващи се тук нощем, но и без тях, мястото наистина е привлекателно и някак, мистично!
Мостът датира от 16 век, но учени смятат, че корените му, трябва да се търсят далеч назад, преди 7000 години. В главният свод е открит, гравиран хексагон, който наричат "печатът на Саломон".
На връщане се отбихме през село Дядовци, което е безлюдно и е оставено на произвола на времето. Всеки път, когато идвам тук, се чувствам много странно, сякаш някога съм живял по тия места и имам спомени от това.
Усещането за тъга е неизбежно като се замисли човек,
а такива сцени, още повече засилват усещането!
Предният път, когато идвах, не разполагах с теле-обектив, но сега имам и опитах на 270мм. да хвана края на новото село Дядовци, което е на отсрещния склон. Даже преди си мислех, че това е още една изоставена махала, но сега, при по-голямо приближение се вижда, че това са крайните къщи на съвсем нормално селце.
Докато бях спрял, за да снимам на това място, направих задръстване! Толкова много коли минаха, все едно съм си в София, та се наложи да преместя моята настрани.
След кратко залягане под колата, за донаместване на износената щангичка в следствие офроуда, благополучно пристигнахме на друго любимо място.
Тоя завой, на язовир Кърджали, е сниман толкова много, че няма незаснет ракурс, при каквото и да е време. Изгрев, залез, мъгли, бури и облаци, нощни експозиции- всичко по много! Обяснимо е, разбира се- мястото е удивително и с размерите си и простора е просто внушително. Трябва да се види на живо!!!
Аз няма какво да покажа, просто снимка за спомен.
Тоя завой, на язовир Кърджали, е сниман толкова много, че няма незаснет ракурс, при каквото и да е време. Изгрев, залез, мъгли, бури и облаци, нощни експозиции- всичко по много! Обяснимо е, разбира се- мястото е удивително и с размерите си и простора е просто внушително. Трябва да се види на живо!!!
Аз няма какво да покажа, просто снимка за спомен.
И, за това се прицелих в дребните детайли.
Грабна ме диагоналното разположение на скалите и помъчих някакъв диагонал и в кадъра. Харесах го! Само да имаше и отражения...
Още една панорама, от друга, по-добра гледна точка. Преди малко мястото беше заето.
Както казах, навалицата беше навсякъде! Тук имаше 5-6 джипа и много народ- все ловци. Може би е някакъв сезон, подходящ за нещо, не знам!
Както казах, навалицата беше навсякъде! Тук имаше 5-6 джипа и много народ- все ловци. Може би е някакъв сезон, подходящ за нещо, не знам!
От там, пътят ни отведе на запад, покрай село Китница, в посока село Русалско. Шосето се вие покрай язовира, после, ниско долу, покрай реката, там, където тя се влива в язовира, след това, по нисък мост, без парапети, се минава оттатък. И после нагоре, и още, и още...
А след това- ТОВА! Нямам талант да го опиша, не знам до колко и снимката разказва, но пейзажът е неземен! Можех да остана тук завинаги!
Поостанахме повечко, чувствайки се свободни, като птици...
А след това- ТОВА! Нямам талант да го опиша, не знам до колко и снимката разказва, но пейзажът е неземен! Можех да остана тук завинаги!
Поостанахме повечко, чувствайки се свободни, като птици...
...и на края тръгнахме обратно. Път нататък, след Русалско, път няма.
При едно от предишните ми идвания, се запечатиха в съзнанието ми едни къщи, на входа на село Брезен, които тогава подминах.
При едно от предишните ми идвания, се запечатиха в съзнанието ми едни къщи, на входа на село Брезен, които тогава подминах.
И "ракетата" на село Бойно, но тогава бях тук по залез и джамията се виждаше на фона на слънчевия диск! Как ми даде сърце да подмина и до ден днешен не знам! Знам само, че бързах за "завоя" и ми остана само споменът!
След тая снимка, наместих щангичката отново и потеглихме към дома.
След тая снимка, наместих щангичката отново и потеглихме към дома.
Петър Станков