Вазова екопътека при Заселе
Началото на Ноември. Пътувах по искърското дефиле по работа и вече леко отегчен от това, че съм сам, реших да се поразтъпча
мъничко. Знаех, че в района, в който бях, се намира водопада Скакля. Не съм го виждал, а снимките в Гугъл ми бяха харесали, та помолих GPSа да ме заведе. Паркирах в някаква крайна махала на Бов и се отправих към високото. Преди да вляза в гората, видях
в двора на последната къща един мъж. Поздравих го и се заприказвахме. Казах, че съм тръгнал към водопад Скакля и той ме повика в двора, да ми покаже къде трябва да стигна.
мъничко. Знаех, че в района, в който бях, се намира водопада Скакля. Не съм го виждал, а снимките в Гугъл ми бяха харесали, та помолих GPSа да ме заведе. Паркирах в някаква крайна махала на Бов и се отправих към високото. Преди да вляза в гората, видях
в двора на последната къща един мъж. Поздравих го и се заприказвахме. Казах, че съм тръгнал към водопад Скакля и той ме повика в двора, да ми покаже къде трябва да стигна.
Това бе гледката от къщата, но той ме предупреди, че водопада е пресъхнал. Все пак бях твърдо решен да продължа, а и времето беше хубаво. Малко над къщата минах по симпатично мостче, което бе съвсем ново. Това е началото на Вазовата екопътека.
По нататък се върви през гора и не вадих апарата. Нямаше нищо за снимане. Пътеката се вие насам- натам и постепенно се изкачва на горе. Прехода не е труден и е подходящ и за малки деца. По-нагоре, нещо голямо мина близо до мен в храсталака, но аз не видях какво беше, а то, явно нямаше интерес към мен.Чувах само, как кърши сухите клони. Абе, беше малко страшничко... Побързах да се отдалеча
от мястото и след още малко ходене излязох на открито.
от мястото и след още малко ходене излязох на открито.
Точно тогава, на това място, ми се откри гледка към скалите. Опънах триножника, снимах, но усещането да си там, пред тая огромна стена, не мога да предам с проста фотография. Мащабите са такива, че човек се чувства някак незначителен и жалък.
А вода във водопада наистина нямаше. Все пак, за компенсация, есента идваше и багрите на гората вече радваха окото. Небето леко се заоблачи, та се надявах на по-добра светлина за снимки.
Обещах си да дойда пак напролет, когато това прекрасно място отново ще оживее от придошлата вода!
А вода във водопада наистина нямаше. Все пак, за компенсация, есента идваше и багрите на гората вече радваха окото. Небето леко се заоблачи, та се надявах на по-добра светлина за снимки.
Обещах си да дойда пак напролет, когато това прекрасно място отново ще оживее от придошлата вода!
Стоях на една скала, която ми напомни скалата от "Цар лъв" , от която показваха малкото лъвче. Наоколо цареше тишина. Обичам такива места, където може да поседнеш, да се отпуснеш, да помислиш...Обърнах се да видя колко съм се изкачил. Долу дърветата бяха още зелени, а при мен и по-нагоре рязко променяха цвета си. Сякаш, бях между двата сезона.
Снимах къщата на човека, с когото говорих по рано, и поседнах на една пейка, да се полюбувам на гледката. Да- там имаше пейка ! Започнах да обмислям по-нататъшните си действия, от къде да мина, какво да снимам. Исках да направя някой кадър на водопада, гледан от долу, тъкмо и небето не бе много ярко. Направих си план и се приготвих. Тъкмо мислех да продължавам и ужким приятното, леко облачно време се влоши още. Започна да пръска дъжд, а фотографската ми чантата не е пригодена за това.
Облаците се събираха бързо, започна да пада и мъгла... Бързичко се насочих обратно към колата. Не ми се минаваше по същия път, още повече, че надолу по пътеката имаше "звяр", но в усилващия се дъжд нямах голям избор. Като стигнах на сухо, започнах да кроя други планове. Хрумна ми да се кача до другия край на екопътеката. Намира се в село Заселе и има асфалтов път. Има и какво да се види, но мъглата се сгъстяваше бързо.
По път спирах тук-там, но не ми се мотаеше особено, по простата причина, че видимостта спадаше с всяка минута. А пейзажа там е такъв, че всичко е много далече и лошите атмосферни условия скапват буквално всяка идея.
Налагаше се да снимам близки обекти. Аз пък предпочитам по-голямата дълбочина в кадрите и такива снимки не ми се правеха. Продължих на горе.
В самото село се ориентирах лесно. До крайните къщи е и началото на екопътеката и, всъщност, се намирах отгоре на скалите, които ме впечатлиха по-рано. Дъжда не спираше, но тука колата ми беше близо и така съм много смел !
Тръгнах по пътеката, а тя, една пътека...
Тръгнах по пътеката, а тя, една пътека...
Виждаше се скалата с пейката, където бях до скоро. За съжаление, нямам достатъчно дълъг обектив и от тая дистанция не се вижда добре. Трябва да се дооборудвам!
Направи ми впечатление, че вече няма мъгла и се възползвах. Дъждът обаче продължаваше, и въпреки,че фотоапарата ми не е влагозащитен, се кефех на фантастичните картини.
Проврях се между клоните на едно дърво, да го ползвам като рамка, но малко не ми се получи. А беше и хлъзгаво от калта, та се отказах.
Гледката от горе беше още по- внушителна ! Но извън парапета е опасно !
Есента се беше настанила трайно и гората грееше в топли есенни багри.
Бях мокър и вече умирах от студ. Реших да се връщам в колата на топло.
Още един поглед към самотната къща и си тръгнах.
Още един поглед към самотната къща и си тръгнах.
Пътувайки, спирах тук- там за някое и друго кадърче. Цветовете на есента са ми любими и трудно бих устоял на подобни гледки.
След последната панорама си тръгнах окончателно, като си обещах, да дойда пак! Да видим...
Петър Станков