Несбъднати желания
Още преди започването на лятната ни ваканция, се наложи да инвестирам солидна сума в ремонт на климатика на колата, и от там още ремък, ролка...
На другия ден, новият ремък се скъса...за радост, без щети! Но притеснението, ще нещо не е наред си намери място дълбоко в ума ми!
И така, колата вече е изправна и потеглихме. След няколко часа, Ахтопол ни посрещна с приятно облачно, но топло време, за разлика от непрестанните дъжове в София. Още с пристигането, извадих апарата и започнах да кроя планве.
Долната снимка направих още преди да сме се настанили, но ме грабна спокойното, леко навъсено небе, подчертавайки свежо зелената трева.
На другия ден, новият ремък се скъса...за радост, без щети! Но притеснението, ще нещо не е наред си намери място дълбоко в ума ми!
И така, колата вече е изправна и потеглихме. След няколко часа, Ахтопол ни посрещна с приятно облачно, но топло време, за разлика от непрестанните дъжове в София. Още с пристигането, извадих апарата и започнах да кроя планве.
Долната снимка направих още преди да сме се настанили, но ме грабна спокойното, леко навъсено небе, подчертавайки свежо зелената трева.
На сутринта не ми се искаше да пътувам и се отбих до кея, където всеки изгрев може да донесе изненади. Въпреки че нямаше никакво небе, отраженията на лампите ми направиха кадъра. Секунди след това, осветлението угасна. Добре, че имам навик да правя веднага една снимка, а после да си играя с филтри, иначе щях да изпусна момента. Беше светло и не успях да размажа морето без ND филтър, но когато го навих и погледнах следващият кадър, вече на ниска скорост, отраженията ги нямаше.
Разтъпквайки се по крайбрежието се натъкнах на долната трева от злато, която, огряна от ниското слънце, изглеждаше още по очарователно.
Но трябваше да тръгвам към хотела, защото предишната вечер се бях уговорил със собственика, да излезем с лодка в морето, да поснимам на воля.
Но трябваше да тръгвам към хотела, защото предишната вечер се бях уговорил със собственика, да излезем с лодка в морето, да поснимам на воля.
Малко се забавихме с пускането на лодката и Слънцето вече се изкачи по-високо, отколкото исках, но нямаше да имам друга възмоност и даже не се и ядосвах. По-скоро бях притеснен, защото, както се оказа, вълнението никак не беше малко, а лодката ни изглеждаше твърде уязвима в такова море. Вълните ни подмятаха като черупка и като попаднехме между тях, в ниското, виждах само небето. На всичко от горе, водата ни заливаше целите и аз се чудех, да снимам ли, техниката ли да пазя...
Е, все пак извадих нещо, поне от различна гледна точка.
Е, все пак извадих нещо, поне от различна гледна точка.
За жалост, на снимките не личи, колко са големи вълните, но и мнението на спътника ми беше, че не случихме на време. Даже малко морска болест си докарах!
Нека се върна на заглавието на публикацията. То е такова, защото имах някои идеи, които цяла година събирах и твърдо бях решил да осъществя поне една, но всичките бяха свързани с пътуване до конкретни места, а не ми било писано.
Още втората вечер, на връщане от Китен, на таблото на колата ми светна една лампа, за грешки в компютъра и работата на двигателя стана изключително твърда и груба. Направо тракаше като съветски комбаин.
Уплаших се, да не би да е прескочил зъб на ангренажа! И без друго, имах проблеми с ремъци, преди да тръгна от София, та не ми се виждаше съвсем невероятно. Чух се с майстора, който поддържа колата ми и след някои тестове, той реши, че е другаде проблема, не в ремъка, но по телефона, само толкова! Предварението на впръскване на гориво беше на макс, но защо? Така и не разбрах там, но ме беше страх да пътувам до по-далече от околните селища. И тъй, идеите- за догодина!
Още втората вечер, на връщане от Китен, на таблото на колата ми светна една лампа, за грешки в компютъра и работата на двигателя стана изключително твърда и груба. Направо тракаше като съветски комбаин.
Уплаших се, да не би да е прескочил зъб на ангренажа! И без друго, имах проблеми с ремъци, преди да тръгна от София, та не ми се виждаше съвсем невероятно. Чух се с майстора, който поддържа колата ми и след някои тестове, той реши, че е другаде проблема, не в ремъка, но по телефона, само толкова! Предварението на впръскване на гориво беше на макс, но защо? Така и не разбрах там, но ме беше страх да пътувам до по-далече от околните селища. И тъй, идеите- за догодина!
Така или иначе, зкотвени сме в малък район, но и там все нещо ще си намеря!
Варвара е съвсен близо до Ахтопол, но винаги съм я подминавал с мисълта, че е забутано село и няма нищо за снимане.
Оказа се, не само че грешах, но и открих за себе си уникален, малък плаж, който сякаш бе създаден точно за мен!
Варвара има само този плаж, на който, обаче, нищо не му липсва!
Варвара е съвсен близо до Ахтопол, но винаги съм я подминавал с мисълта, че е забутано село и няма нищо за снимане.
Оказа се, не само че грешах, но и открих за себе си уникален, малък плаж, който сякаш бе създаден точно за мен!
Варвара има само този плаж, на който, обаче, нищо не му липсва!
Разположен е в кокетно, малко заливче между скалите, а привечер залезът го обагряше в топлите си цветове и гледката ставаше невероятна!
Не можах да си тръгна, докато Слънцето не се скри съвсем зад планините на запад.
Не можах да си тръгна, докато Слънцето не се скри съвсем зад планините на запад.
И на сутринта, ето ме пак тук!
Няма да ви казвам, как се чувствах, когато трябваше да запаля двигателя на колата в притихналото утро! В 4,30 тишината е чак тягостна, но внезапно се чува звук от дизел, който разцепва! И за завършек, колата няма мощност в ниски обороти, та трябва и да форсирам при тръгване! Имах чувството, че взривявам Ахтопол! Със сигурност съм докарал увреждания на почиващите, но ми се снима и то, много!
Барнах си едно селфи на скаите над спящото заливче, чакайки да настъпи изгревът.
Спокойствието на такива места е най-ценното нещо, което фотографът може да вземе със себе си. Няма фотография, която да успее да пресъздаде цялата магия на тези моменти. Сам, оставяш мозъкът си да бездейства, а красотата пълни съзнанието ти и всичко друго изчезва! Някакви звуци на щурци, плясък на море, повей на вятър... Къде съм?
Не искам и да знам!
Няма да ви казвам, как се чувствах, когато трябваше да запаля двигателя на колата в притихналото утро! В 4,30 тишината е чак тягостна, но внезапно се чува звук от дизел, който разцепва! И за завършек, колата няма мощност в ниски обороти, та трябва и да форсирам при тръгване! Имах чувството, че взривявам Ахтопол! Със сигурност съм докарал увреждания на почиващите, но ми се снима и то, много!
Барнах си едно селфи на скаите над спящото заливче, чакайки да настъпи изгревът.
Спокойствието на такива места е най-ценното нещо, което фотографът може да вземе със себе си. Няма фотография, която да успее да пресъздаде цялата магия на тези моменти. Сам, оставяш мозъкът си да бездейства, а красотата пълни съзнанието ти и всичко друго изчезва! Някакви звуци на щурци, плясък на море, повей на вятър... Къде съм?
Не искам и да знам!
После, гледайки заснетото, се улавям, че не всеки кадър пази ясен спомен за себе си. Някои от тях са излезли или по-скоро влезли несъзнателно в обектива ми.
Малко по-късно, долу в заведението се появи раздвижване и ме изведе от унеса. Реших да си вървя.
Периметъра, в който можех да обикалям, беше между Синеморец и Варвара. За разнообразие, деня прекарахме на устието на Велека. По някое време не се стърпях и грабнах камерата, отправяйки се към скалите над устието. Пресича се реката, която, по това време е под коляното и по една пътека, за има-няма 15 минути, се стига до върха на скалата. А само като си спомня, какво преживях първия път, когато се качих тук с колата...
Точно по обед е и не е добре да се снима, но "проврях" една Велека през рамка. Поиграх си и с макро снимки, просто в гората беше прохладно и много приятно!
Точно по обед е и не е добре да се снима, но "проврях" една Велека през рамка. Поиграх си и с макро снимки, просто в гората беше прохладно и много приятно!
Долната снимка ми стои някак, хипарска. Нямам идея защо, даже не знам и какво е "хипарска снимка", но първите ми асоциации са именно с група хипита, срещайки "Джулая". Носех си стол и кафе и пак се отпуснах блаженно.
На юг от мястото имаше усамотен плаж, където някой се разхождаше под първите лъчи и събираше нещо. Робинзон, си викам, ма оня поне е имал дрехи. А тоя, гол, жив да го ожалиш! Завидях! В дъното на плажа се вижда скала, наподобяваща крокодилска глава, с огромното си око. Само дето вече бях отървал часа и светлината ставаше по-груба. Човекът ме забеляза и се покри в скалите под мен, а аз се почуствах като воайор и си тръгнах.
Корабите!
Една вечер, местните дадоха прогноза за гръмотевична буря. Познавали по облаците над Странджа и още по нещо, та им се вързах и се изстрелях към Синеморец. Това беше и една от идеите ми, да снимам тук и да уловя мълнии, ако има! За жалост, както и преди, не успях да случа на буря, само червено небе и облаци.
Една вечер, местните дадоха прогноза за гръмотевична буря. Познавали по облаците над Странджа и още по нещо, та им се вързах и се изстрелях към Синеморец. Това беше и една от идеите ми, да снимам тук и да уловя мълнии, ако има! За жалост, както и преди, не успях да случа на буря, само червено небе и облаци.
Там ми се случи странно нещо. Докато стоях приведен над статива, някаква едра птица за малко не се удари в мен! После още веднаж и пак...
Погледнах- гарван! Размахах ръце и го подплаших. Но след минути, накакви хора, които бяха спрели до моята кола, се развикаха и една жена усърдно ми махаше, да отида. Тъкмо бях спуснал стръмната пътека към морето и не ми се връщаше, но не знаех за какво ме викат. Отодох и какво да видя?
Гарванът ожесточено се бореше със задната ми чистачка и искаше да я откъсне! Хората казаха, че така се пробвал и на антената, но не успял и закълвал яростно покрива. "Щеше да го пробие"- казват. После се прехвърлил назад. Опитваха да ко изгонят, размахвайки плажни кърпи и чадъри, а гарванът само им съскаше, като гъска и не помръдваше!
Помолих ги да не го гонят, да го снимам и му дръпнах една сесия, а после даже извадих и 50/1,8 за по арт портрет, но птицата си хареса нещо друго.
Скочи от колата, докопа се до една по-малка, бяла кърпа, от тези на хората, взе я о отлетя! Явно беше решил да не си тръгва без нищо!
Погледнах- гарван! Размахах ръце и го подплаших. Но след минути, накакви хора, които бяха спрели до моята кола, се развикаха и една жена усърдно ми махаше, да отида. Тъкмо бях спуснал стръмната пътека към морето и не ми се връщаше, но не знаех за какво ме викат. Отодох и какво да видя?
Гарванът ожесточено се бореше със задната ми чистачка и искаше да я откъсне! Хората казаха, че така се пробвал и на антената, но не успял и закълвал яростно покрива. "Щеше да го пробие"- казват. После се прехвърлил назад. Опитваха да ко изгонят, размахвайки плажни кърпи и чадъри, а гарванът само им съскаше, като гъска и не помръдваше!
Помолих ги да не го гонят, да го снимам и му дръпнах една сесия, а после даже извадих и 50/1,8 за по арт портрет, но птицата си хареса нещо друго.
Скочи от колата, докопа се до една по-малка, бяла кърпа, от тези на хората, взе я о отлетя! Явно беше решил да не си тръгва без нищо!
На Корабите не дочаках буря, но на другата сутрин в Ахтопол заваля като из ведро! Изобщо не можехма да мръднем от стаите. Пристанището едвам се виждаше през водната пелена, а по улиците потекоха реки. Сетих се, че само преди два- три дни, Приморско беше отнесено от придошлата Дяволска река, а Ропотамо беше заляла моста на главния път, който никак не е нисък! Когато минахме покрай лонгоза на Ропотамо, следите от стихията още личаха! Било е страшно и непредотвратимо, според мен! Изобщо, това лято ни беляза с наводненията си!
Е, при нас всичко утихна и след няколко часа бяхме на плаж!
Е, при нас всичко утихна и след няколко часа бяхме на плаж!
Пак Робинзон, само че от другата страна. И с 6 стопа неутрален филтър. Човекът живееше там, като в сървайвър! Нямаше палатка, нито хамак, но вероятно, се чувстваше по-добре от мен. Никаква кола и съпътстващите я повреди, нищо!
"От теб, господине, по-свободен съм аз"- пееше Васко Кръпката / Кучето на крайния кватрал/.
"От теб, господине, по-свободен съм аз"- пееше Васко Кръпката / Кучето на крайния кватрал/.
Велека също беше в ареала ми и я нахождах чат-пат. Една вечер дъщеря ми взе камерата и не ми я върна изобщо! Беше се влюбила в един телеобектив и нито ми даде да го сменя с друг, нито да снимам изобщо! Едва успях за долният кадър да се включа и пак останах капо!
Явно ще купувам втори DSLR.
Явно ще купувам втори DSLR.
Последната сутрин, времето беше като по поръчка! Невероятен изгрев! Търчах наляво-надясно като обезумял, да си намеря преден план, но мястото бе такова, че не предлагаше нищо особено. Със светката осветих едва-едва храста пред мен, да изпъкне малко цветът му и с един градиент си позатъмних небето, а толкова много можеше да се вземе! Даже после видях, че в суматохата, не съм видял настройките и от снощи Моника ми е оставила заветното ISO 800- JPG!!! Найс, а?
Не ми се тръгваше, още повече, като знаех с какъв автомобил ще пътувам!
Над самия плаж на Ахтопол, в южния му край си бях намерил занимавка за снимки с телефона и се сетих за това място. Не беше далеч, а знаех, че после ще ме е яд, като видя избелелите сники и , за последно се наведох над статива...
Над самия плаж на Ахтопол, в южния му край си бях намерил занимавка за снимки с телефона и се сетих за това място. Не беше далеч, а знаех, че после ще ме е яд, като видя избелелите сники и , за последно се наведох над статива...
Мястото с красивия изгрев в нескопосана панорама. За пръв път софтуера не може да ми я сглоби гладко!
И така, бавно, с не повече от 100 км./ч. се прибрахме благополучно. Проблемът с колата се оказа влага в буксата на компютъра и малко контактен спрей ме върна на пътя.
Само да знаех- 800 км. с тракащ мотор, и много пропуснати "ползи", но пак останаха спомени!
Петър Станков
Само да знаех- 800 км. с тракащ мотор, и много пропуснати "ползи", но пак останаха спомени!
Петър Станков