Както всяка есен през последните години, организирахме семейна екскурзия, с любима дестинация, а именно Родопите!
За разлика от друг път, обаче, това се случи през Октомври, а не както до сега, през началото на Ноември. В последствие се натрапи и една друга, голяма разлика, но за нея по-долу.
И така, потегляме рано сутринта с крайна цел- Пампорово. Имахме резервации и не бързахме. Отбихме се в Чепеларе за кафе и в ранния следобед пристигнахме в хотела. Едва изтраях да се настаним и веднага поех с жена ми на някъде. Важно беше денят ми да запише някоя и друга снимка!
Снежанка- първа точка в списъка за този ден. Качихме се на кулата, но беше много ветровито и студено. Направих някоя снимчица и побързахме да слезем.
За разлика от друг път, обаче, това се случи през Октомври, а не както до сега, през началото на Ноември. В последствие се натрапи и една друга, голяма разлика, но за нея по-долу.
И така, потегляме рано сутринта с крайна цел- Пампорово. Имахме резервации и не бързахме. Отбихме се в Чепеларе за кафе и в ранния следобед пристигнахме в хотела. Едва изтраях да се настаним и веднага поех с жена ми на някъде. Важно беше денят ми да запише някоя и друга снимка!
Снежанка- първа точка в списъка за този ден. Качихме се на кулата, но беше много ветровито и студено. Направих някоя снимчица и побързахме да слезем.
От долу нещата изглеждаха по-различно, вятърът и студът не се натрапваха така и беше да;еч по-приятно, но нямаше нищо за снимане. Тази част на Родопите е доста висока и с преобладаваща иглолистна разтителност, а това противоречеше на плановете ни за есенни пейзажи. Трябваше да вървим!
Следващото място, за което се сетих, беше местността "Невястата" с едноименната скала, над Смолян. Не се бях качвал тук, а за този ден не бях планирал нищо, та оставаше да разгледаме близките забележителности.
До върха на скалата, води много приятна пътека, по която се стига за не повече от 15 мин.
До върха на скалата, води много приятна пътека, по която се стига за не повече от 15 мин.
Пътеката отвежда до място, с невероятни гледки към Смолян! Съжалих единствено, че е средата на деня, но бързо ми мина!
На където и да се обърнех, красивите пейзажи не свършваха! Природата се беше постарала и на това място!
Пак повтарям, нямаше посока, към която погледът да не се задържа. Помолих Петя да внесе присъствие в пейзажа и се отдадохме на съзерцаване на необятната гледка!
Прибрах техниката, твърдо решен, че утрешния изгрев, ще ме свари точно тук!
А не трябваше...
Прибрах техниката, твърдо решен, че утрешния изгрев, ще ме свари точно тук!
А не трябваше...
Утрото дойде, но не такова, каквото се надявах!
Още по тъмно, изпълзях от хотела и това, лоето видях, ме стъписа! На вън беше зима и то каква! Колата ми беше затрупана с 30 см. мокър, тежък и лепкав сняг, който не можех да избутам. Отне ми цяла вечност, да отворя багажника и да извадя четка за сняг, и още толкова, да изчистя донякъде стъклата, за да мога да шофирам! Снегът продължаваше да вали на едри парцали и трупаше неуморно. Не можех да смогна, но твърдо бях решил, че ще тръгвам, па да става каквото ще!
Да, ама природата се оказа по-силна от мен!
Хотелът се намираше на около километър от главното шосе за Смолян и се стигаше по тесен и стръмничък път през гората, но когато потеглих, никой не беше минавал по този път. Нямах представа къде е пътното платно и се движех само по усет, през най-широкото място между дърветата. Движех е силно казано, защото, макар и със зимни гуми, шофирането беше трудно, на места до невъзможно! Пълзях е точната дума, но, пълзейки, навлязох дълбоко в гората и връщане нямаше! А снегът продължаваше да трупа, чистачките едва смогваха, а огледалата бяха неизползваеми. За момент се притесних, че няма да мога да се върна, при положение, че няма къде да обърна колата, а на зад не виждах нищо.
На пук на всичко, бях твърдо решен да успея да стигна до главното шосе, с надеждата, че там ще е по-лесно. Но, уви, на 50 м. от разклона има един тесен и остър завой, който и при сухо време може да е коварен, но сега, с навятия сняг, се оказа препъни камъкът в мисията ми! Въпреки, че мога да вдигна колата с цели 12 см. пак легнах по корем на снега и бях до тук! А сега? Ако оставя тук колата, някой, спускайки се от горе, ще се убие! На зад не виждам нищо, тъмно е, нямам огледала и достатъчно силни задни светлини, а само мисълта за маневра, за да обърна, ми се стори чиста лудост!
Не бях попадал в такав ситуация! Никога!
Борих се дълго, колата като снегорин гребеше и трупаше преспи и ставаше все по-зле, но накрая се хлъзна някак на страни, застанах напреко на пътя и с още усилия обърнах! Слава на Бога!
На долната снимка се виждат мойте следи, които останаха единствени.
Още по тъмно, изпълзях от хотела и това, лоето видях, ме стъписа! На вън беше зима и то каква! Колата ми беше затрупана с 30 см. мокър, тежък и лепкав сняг, който не можех да избутам. Отне ми цяла вечност, да отворя багажника и да извадя четка за сняг, и още толкова, да изчистя донякъде стъклата, за да мога да шофирам! Снегът продължаваше да вали на едри парцали и трупаше неуморно. Не можех да смогна, но твърдо бях решил, че ще тръгвам, па да става каквото ще!
Да, ама природата се оказа по-силна от мен!
Хотелът се намираше на около километър от главното шосе за Смолян и се стигаше по тесен и стръмничък път през гората, но когато потеглих, никой не беше минавал по този път. Нямах представа къде е пътното платно и се движех само по усет, през най-широкото място между дърветата. Движех е силно казано, защото, макар и със зимни гуми, шофирането беше трудно, на места до невъзможно! Пълзях е точната дума, но, пълзейки, навлязох дълбоко в гората и връщане нямаше! А снегът продължаваше да трупа, чистачките едва смогваха, а огледалата бяха неизползваеми. За момент се притесних, че няма да мога да се върна, при положение, че няма къде да обърна колата, а на зад не виждах нищо.
На пук на всичко, бях твърдо решен да успея да стигна до главното шосе, с надеждата, че там ще е по-лесно. Но, уви, на 50 м. от разклона има един тесен и остър завой, който и при сухо време може да е коварен, но сега, с навятия сняг, се оказа препъни камъкът в мисията ми! Въпреки, че мога да вдигна колата с цели 12 см. пак легнах по корем на снега и бях до тук! А сега? Ако оставя тук колата, някой, спускайки се от горе, ще се убие! На зад не виждам нищо, тъмно е, нямам огледала и достатъчно силни задни светлини, а само мисълта за маневра, за да обърна, ми се стори чиста лудост!
Не бях попадал в такав ситуация! Никога!
Борих се дълго, колата като снегорин гребеше и трупаше преспи и ставаше все по-зле, но накрая се хлъзна някак на страни, застанах напреко на пътя и с още усилия обърнах! Слава на Бога!
На долната снимка се виждат мойте следи, които останаха единствени.
Като се съмна, реших да проуча дали поне главния път е почистен. Нарамих апарата и потелих. Минавайки пеша, на "моя" завой се учудих на собствената си глупост и безрасъдство. Там и SUV не би излязъл!
Качих се на шосето и гледките ме подеха. Снимах подранилата зима, но не преставах да си мисля, как ще извадя колата. Не ми се стоеше цял ден в хотела! А снегорините вече вървяха по главния път, но за страничните ми казаха, че за сега не са предвидени. А и снегът не спираше! Малко след като минеха и пак се натрупваше. Отчаях се.
Качих се на шосето и гледките ме подеха. Снимах подранилата зима, но не преставах да си мисля, как ще извадя колата. Не ми се стоеше цял ден в хотела! А снегорините вече вървяха по главния път, но за страничните ми казаха, че за сега не са предвидени. А и снегът не спираше! Малко след като минеха и пак се натрупваше. Отчаях се.
Цяла сутрин по телевизията обясняваха за бедственото положение в страната и как е по-добре да не се пътува! Да, но аз, на другия ден трябваше да тръгвам, а обстановката не се подобряваше! Вали и не спира!
Олколо обед, вече твърдо решен да опитам отново, взех и Петя за кураж. А и ми се искаше да си купя вериги. Не, че се надявах да ми помогнат особено, но все пак...Знаех прогнозата за сняг от няколко дни и бях подготвен със зимна екипировка и за мен, и за колата, но чак вериги през Октомври, не ми се видя логично. И сега се ядосвах, но нямах избор.
В хотела беше само персонала, никой друг и на помощ не можех да разчитам. Казаха, че не вярват, че ще изчистят до хотела скоро и аз тръгнах.
Пак Завоя! И пак до тук! Нищо не се беше променило. Но наблизо минаха четирима младежи и с тяхна помощ стъпих на асвалта, за което съм им много благодарен!
На долу беше чисто. Само мъглите се стелеха тежко и напомняха за това, което се крие по-високо в планината.
Олколо обед, вече твърдо решен да опитам отново, взех и Петя за кураж. А и ми се искаше да си купя вериги. Не, че се надявах да ми помогнат особено, но все пак...Знаех прогнозата за сняг от няколко дни и бях подготвен със зимна екипировка и за мен, и за колата, но чак вериги през Октомври, не ми се видя логично. И сега се ядосвах, но нямах избор.
В хотела беше само персонала, никой друг и на помощ не можех да разчитам. Казаха, че не вярват, че ще изчистят до хотела скоро и аз тръгнах.
Пак Завоя! И пак до тук! Нищо не се беше променило. Но наблизо минаха четирима младежи и с тяхна помощ стъпих на асвалта, за което съм им много благодарен!
На долу беше чисто. Само мъглите се стелеха тежко и напомняха за това, което се крие по-високо в планината.
Много интересно, снегът рязко свършваше на 1300м. н.в. В Смолян не знаеха какъв ад е само на няколко километра от тях, даже малко ми се подиграха, че търся вериги. Преглътнах и потеглих обратно към кошмара! Бях оставил дъщеря си в хотела и ми беше много притеснено. А тя даже и не знаеше какво е на вън, не пожела да си покаже носа от стаята.
Като се качих горе, се оказа, че в нашия хотел са дошли два автобуса високопоставени гости от голяма телекомуникационна компания и заради тях, пътя до хотела вече е почистен. Което е добре, нали?
Като се качих горе, се оказа, че в нашия хотел са дошли два автобуса високопоставени гости от голяма телекомуникационна компания и заради тях, пътя до хотела вече е почистен. Което е добре, нали?
За тоя ден ми стигаха приключенията и следващото ми излизане беше на другия ден.
Поехме към Широка лъка и Гела. Очаквах, че снегът ще е по-малко там, но, въпреки че повече не закъсвах, сняг си имаше обилно.
Село Стойките спеше сгушено под снега и в тая идилия ми липсваше само пушещо коминче, за да мога да кажа, че съм направил Снимката!
Поехме към Широка лъка и Гела. Очаквах, че снегът ще е по-малко там, но, въпреки че повече не закъсвах, сняг си имаше обилно.
Село Стойките спеше сгушено под снега и в тая идилия ми липсваше само пушещо коминче, за да мога да кажа, че съм направил Снимката!
Гела и Стикъл също бяха затиснати под дебела снежна маса. Пътьом имаше много паднали дървета, но шосето беше почистено от сняг. Дърветата също бяха отстранени, само далекопроводите още създаваха грижи на енергоразпределителите. Ток нямаше и тук, и в Широка лъка, но срешнахме много екипи от техници и беше въпрос на време всичко да се оправи. В общи линии, не мога да кажа, че някой бездействаше и въпреки бедственото положение, животът скоро щеше да се възстанови!
Долу се вижда как брезата, още есенно пременена, се е превила под тежестта на мокрия сняг. Сигурно и беше много трудно, но стоеше упорито и беше много красива!
Долу се вижда как брезата, още есенно пременена, се е превила под тежестта на мокрия сняг. Сигурно и беше много трудно, но стоеше упорито и беше много красива!
Очаквах да снимам есен и много се бях "наточил", но гледки като долната, напълно компенсират пропуснатото. Това е Гела, гледана отдалеч.
И от близо.
Всичко под натрупания сняг бе още цветно и припомняше, че е още есен. Не заснех така любимите си цветове, но оставих повод да се върна.
Черквата в Гела. Така и на успях да се кача до там. Преспите бяха до коляно и се предадох.
На долу гледката разкриваше голямото объркване в природата.
Широка лъка, макар и значително по-ниско, също беше бяла. Но какво пък, мислех си, че едва ли бих дошъл по тия земи през зимата, така че не трябваше да съжалявам!
Улиците бяха пусти, нямаше ток в магазините и беше някак, тъжно. Не се задържахме за дълго и си тръгнахме.
По-нататък си бях наумил, да стигна до Агушевите конаци в с. Могилица. Тук вече сняг нямаше и есента ни се разкри. Само дето валеше дъжд непрекъснато. Така и не спря до края.
Някъде при с.Смилян.
Някъде при с.Смилян.
А ето ги и самите Агушеви конаци. Охранителната кула гордо стоеше там от десетилетия. Построена е, както и целият ансамбъл, в началото на 19 в.
Поради внушителният си вид, го сравняват с феодален замък, без аналог по нашите земи.
Поради внушителният си вид, го сравняват с феодален замък, без аналог по нашите земи.
На входа имаше телефон, на който любезно ни отговориха, че ще отворят, да разгледаме и вътре. Момичето ни въведе в наистина внушителна постройка. Беше на три етажа, като всеки етаж беше с размерите на коносалон. Имаше премного стаи и всяка си носеше собствена история. Това, което особено ме впечатли е, че още тогава, къщата е изградена с вътрешна канализация.
Последен поглед над това интересно място, на фона на родопския и не по-малко интересен пейзаж.
Прибрахме се със смесени чувства от разходката, но сега, анализирайки видяното, мисля, че си струваше!
Петър Станков
Петър Станков