Плана
Има едно място, недалеч от София, което е заредено с някаква особена енергия. Може би начина, по който е "аранжирано" това свято място или друго нещо, не знам, но усещането е прекрасно.
Не бях идвал тук, но бях гледал много снимки и то все добри, и се бях запалил да се разпиша и аз.
Не бях идвал тук, но бях гледал много снимки и то все добри, и се бях запалил да се разпиша и аз.
Един следобед, тъкмо бях тръгнал за там, ми звънна едно приятелче и пожела да го взема. Трябваше малко да се върна и леко закъсняхме. Шофирах на ръба на разумното, само и само да хванем последните слънчеви лъчи, но- уви!
Представлението на залеза беше към края си. Цветовете в небето все по-бързо избледняваха и идваше "синият час". А и с моя късмет, пак нито едно облаче!
По едно време, Дидо се запиля на някъде...
Бях си взел компания, с цел да вкарам и човешка фигура в кадъра, но фигурата се беше заплеснала по чукарите и се появи по чак здрач!
Пробвах всякакви гледни точки, преди светлината съвсем да угасне. И де се ..в главата, що не си направих автопортрет?
Вече не остана неизпробван ракурс, та изпробвах и в Ч.Б. Като че ли ми допада повече, а?
Петър Станков