Пролетен очерк
Още с появяването на първите цветя, пролетта ни предлага картини, изпълнени с нежност, кара ни да се вгледаме отблизо в зараждащият се нов живот и лично мен, ме подсеща да забърша прахта от обективите си.
Въпреки тривиалността на подобни на долният кадри, аз всяка година се разнежвам при вида на цъфтящите дървета и винаги си запазвам по някой и друг спомен.
Пак през пролетта е и един от най-големите християнски празници- Велик ден. И понеже не пиша за отделен фотопоход, а за пролетта като цяло, помествам на страницата и един типичен великденски кадър.
Малко след празниците се отправих към Драгоман. Бях чел за Драгоманското блато и след дълго отлагане, се реших да му отделя малко време.
Денят беше слънчев и топъл, и аз малко наивно, тръгнах по къси панталони, за което съжалих по-късно, но не комарите, които ме ядоха, провалиха снимките ми, а нещо съвсем различно.
Знаех, че там гнездят много птици и въпреки че не съм птичар, се бях подготвил с дълъг обектив, бинокъл и с намерението да поснимам малко "wild", да наблюдавам птиците и така да се откъсна за малко от ежедневието...
Още с пристигането ми видях в небето тази птица ( нямам си и идея каква е) и направих контролен кадър, нищо че бе много далече. На дисплея на апарата ми заприлича на някакъв мишелов, но както казах, нищо не разбирам от птици. Само малко бях попрочел преди да тръгна и те така;)
Е, остана ми само тая снимка!
Денят беше слънчев и топъл, и аз малко наивно, тръгнах по къси панталони, за което съжалих по-късно, но не комарите, които ме ядоха, провалиха снимките ми, а нещо съвсем различно.
Знаех, че там гнездят много птици и въпреки че не съм птичар, се бях подготвил с дълъг обектив, бинокъл и с намерението да поснимам малко "wild", да наблюдавам птиците и така да се откъсна за малко от ежедневието...
Още с пристигането ми видях в небето тази птица ( нямам си и идея каква е) и направих контролен кадър, нищо че бе много далече. На дисплея на апарата ми заприлича на някакъв мишелов, но както казах, нищо не разбирам от птици. Само малко бях попрочел преди да тръгна и те така;)
Е, остана ми само тая снимка!
Разхождайки се съвсем тихо по дървените пътеки в търсене на място, където да притихна и да чакам подходящи условия за снимане, в далечината дочух шум от двигател на рейс. И малко след това, група ученици (не бях съобразил, че децата са ваканция! ) налазиха брутално блатото! И при ограничението, да се движим само по дървените пътечки, ми стана ясно, че моето укритие съвсем скоро ще бъде разкрито и ще стане безполезно!
Драгоманското блато е карстово блато и е една от най-големите влажни зони в България, разположено на около 350 хектара, като в миналото е било още по-голямо. Заобиколено е от варовикови възвишения в района на Чепън планина. Поради особеното си разположение, на пътя на миграция на птиците, сега блатото е обявено за резерват.
Има богато разнообразие от растителни и животински видове, които си бях наумил да опитам да заснема и си бях отделил цял ден за това, но не се получи! Децата също бяха за цял ден, а сред крясъците им и боричкането, в района останаха само относително неподвижните, споменати по-горе, растителни видове, като някои от тях също се мъчеха да се самоизкоренят и да побегнат! А за животни вече и дума не можеше да става!
Поразходих се още малко по пътечките, построени благодарение на доброволци от "Сдружение за дива природа Балкани", минах покрай вишката за наблюдение, която беше заключена и с неохота си тръгнах.
Връщайки се към колата, осъзнах колко е рано и реших да пообиколя блатото откъм село Голямо малово.
Там попаднах на нещо като писта, която свършваше във водата, а в страни имаше пролуки, в една от които ме посрещна семейство от също непознат за мен вид птици. Мъжкият през цялото време се опитваше да привлече вниманието ми към себе си, като се стремеше и да ме отдалечи от женската. Позволиха ми да снимам и не отлетяха, явно имаха гнездо наблизо, но мъжкарят много упорито пазеше.
А тя, привидно по-спокойна, лежеше на земята и ужким на се интересуваше от мен особено. Оставих ги много бързо, да не се плашат и да не наруша някой техен ритуал. Знам ли, може да объркам нещо!
Беше дошъл сезонът на маковете и маковите полета. Да, ама аз нямам време! А когато се поосвободих, времето се скапа да вали. В Европа жестоки наводнения, у нас не чак толкова, но пак беше трудно да се уцели що годе суха утрин, поне да мога да опазя техниката.
Бях някъде към Саранци.
Бях някъде към Саранци.
Маковете май бяха попреминали и пеперудите бяха повече от тях.
Обикалях доста, но макови полета не виждах. Само тук-там по някоя малка групичка, ей така, за разкош!
А иначе цветове всякакви по поляните, все приятни за окото, но не и макове!
Това е най-доброто ми постижение за край на сезона и то точно преди пак да завали страшно. Добре, че чантата ми е с дъждобран, защото неусетно се бях отдалечил на 2-3 км. от колата и дори при бързо ходене си имах половин час път. Апарата не се намокри, но аз бях до кости мокър. А и светкавици имаше доволно, та не посмях и под дърво да се подслоня.
На прибиране си харесах това огромно дърво и между поривите на дъжда, успях да опъна статива и да направя два-три кадъра, но на 250-300 мм. По-близко не смеех да отида, а и без това вече ми се отщя да снимам.
След няколко дни, житни ниви край Костинброд привлякоха вниманието ми. Имах идея да направя снимка на ниска скорост на разлюляни от вятъра жита, но беше невероятно безветрие. Долната снимка е с 9 стопов ND, поляризационен филтър и експозиция 3 сек. и няма никакво движение!
Пак се увлякох по шаренкото.
И по пеперудите с бокенце!
И без!
А нацъвтелите поляни нямаха край!
Нивите наоколо са доста по-малко и не са така фотогенични като в Добруджа, но това си имаме край София!
Петър Станков