Южно черноморие
В разгара на лятото ми се отвори възможност, да попътувам по черноморското ни крайбрежие. Планът беше, да се движа от юг на север, като съчетая прехода с кратка семейна ваканция в Ахтопол. Избрах си стаята като блондинка, по изгледа от прозореца. Морето миеше скалистия бряг, току пред очите ни. След като се настанихме в новопостроеното хотелче и направихме задължителния първи плаж, аз се заех да разуча околностите и подходящите за снимки места.
За първата сутрин си избрах красивия скален бряг в самия Ахтопол. И без друго, не ми се шофираше отново, а и имаше време да обикалям в следващите дни.
Много преди развиделяване, вече бях буден. С ентусиазъм събрах багажа, взех си и кафе от близкия уличен автомат, и се запътих към скалите, да чакам изгрева. Това са най-приятните моменти, когато, усамотен, сам с мислите си, ставаш свидетел на цялата красота, която може да твори природата. После остава само, да се отвориш за тая красота и ако имаш талант, да гребеш с пълни... очи!
Постепенно утрото настъпи и ми подари такъв изгрев, с толкова красиви облаци, че през всичките следващи дни си спомнях за тая гледка, създадена само за миг, а после, превърнала се в най-обикновен летен ден.
Много преди развиделяване, вече бях буден. С ентусиазъм събрах багажа, взех си и кафе от близкия уличен автомат, и се запътих към скалите, да чакам изгрева. Това са най-приятните моменти, когато, усамотен, сам с мислите си, ставаш свидетел на цялата красота, която може да твори природата. После остава само, да се отвориш за тая красота и ако имаш талант, да гребеш с пълни... очи!
Постепенно утрото настъпи и ми подари такъв изгрев, с толкова красиви облаци, че през всичките следващи дни си спомнях за тая гледка, създадена само за миг, а после, превърнала се в най-обикновен летен ден.
Слънцето не можеше да пробие тежките облаци, но и така, "зад кулисите", твореше красота! Бях слязъл ниско долу по скалите и, може би, това не се оказа най-подходящата позиция, но ако бях тръгнал да се катеря обратно горе, спектакълът щеше да приключи. И наистина, не след дълго, огнените цветове избледняха, оставяйки след себе си най-обикновена облачност и мъничко тъга! Магията на изгрева свърши и аз, с неохота, си прибрах нещата. Бях заснел няколко кадъра, без добър преден план, но и така си ги харесвах!
След закуска решихме да отидем до Силистар. Намира се на юг от Ахтопол, близо до Резово.
Облаците още си стояха, но вече не бяха така желани, както по-рано. Надявахме се да не попречат на плановете ни за плаж.
Между морето и паркинга се минава по мост над р. Силистар. Мостчето е толкова ниско и близо до реката, че всеки момент очакваш да се случи нещо...
Облаците още си стояха, но вече не бяха така желани, както по-рано. Надявахме се да не попречат на плановете ни за плаж.
Между морето и паркинга се минава по мост над р. Силистар. Мостчето е толкова ниско и близо до реката, че всеки момент очакваш да се случи нещо...
Разпънахме бивака на плажа и аз отново хукнах да снимам. Все пак, облачното небе е за предпочитане, пред скучноватото, безизразно синьо. Качих се на скалите в южния край на плажа и за първи път осъзнах, че не ми достигат милиметри в широкия край на обектива! Не носех и статив, да направя поне панорама, та ми остана тая снимка, с грозно орязан ляв край, да ми припомня какво трябва да си купя при първа възможност. Или, ако някой ме пита, какво искам за Коледа...
На връщане забелязах, че целият плаж е осеян с пясъчни лилии и реших да поднеса на жена ми една от тях. Това красиво крайморско цвете расте на много малко места по пясъчните ивици на южното ни черноморие и е защитен вид, та букета щеше да бъде от снимки!
У нас расте по пясъчните брегове на южното Черноморие - главно в местностите Каваците, Иракли и Аркутино, между Ахтопол и Резово, както и в резерватите „Ропотамо“ и „Пясъчна лилия“, но въпреки всичко произхода му е от Средиземно море.Растението е застрашено единствено по българските и част от северните турски брегове на Черно море. В останалата части на Европа е изключително добре разпространено и оформя стабилни популации. /Уикипедия/
Междувременно, облаците съвсем се бяха свършили и слънцето пръскаше лъчите си необезпокоявано. Поплувахме и се пекохме на воля. След като ни омръзна да лежим на плажа, вече изтощени от жегата, с голям кеф се натоварихме в колата при приятната прохлада на климатика.
Резово беше на няколко километра и, нали правим обиколка, тръгнахме на там да го посетим! Все пак, това е най южната ни точка от черноморието.
Снимки направих, колкото за спомен. Вижда се огромният, празен плаж в Турция, устието на Резовска река и това е.
Резово беше на няколко километра и, нали правим обиколка, тръгнахме на там да го посетим! Все пак, това е най южната ни точка от черноморието.
Снимки направих, колкото за спомен. Вижда се огромният, празен плаж в Турция, устието на Резовска река и това е.
Имаше приятно, малко плажче, досами границата, което не беше много оживено. Може би, ранният следобеден час и голямата жега бяха причината.
Долната снимка е на жена ми.
Долната снимка е на жена ми.
На връщане от Резово, предложих да разузнаем пътя, по който се стига до устието на Велека, само че, горе на скалите. От тая позиция бях гледал страхотни снимки и исках да го видя на живо. В гугъл ърт ясно личеше, че до там стига черен път и ние трябваше само да го намерим. Хванах вярната отбивка от шосето, но след малко черният път се разклоняваше... После пак и пак! Някак стигнах до каменист бряг, където двама мъже събираха камъни и товареха един пикап. Слязох да ги питам за посоката. Единият познаваше района, но ме предупреди, че пътя ставал само за камион и с уговорки, за джип. А аз съм със Ситроен, натоварен с петима.
Помислих кратко и реших да пробвам до където може (все пак мога да вдигна по-високо колата), а после пеша. Следвах инструкциите на мъжете, като през цялото време GPS-а ме позиционираше в пустошта. А ужким имам и офроуд карта. Последният етап от пътя, обаче, наистина си беше изпитание и за автомобила, и за нервите! Първо наклона на места е наистина страшен, после е толкова тясно, че нито можех да обърна, нито да отбия. А на места коловозите, образувани през годините, съвсем буквално, можеха да погубят колата ми! Имаше 50-60 см. дълбоки дупки, пълни с кал и всичко това в горичка, чиито дървета растат съвсем близо и клоните дерат по вратите всеки път, когато изляза от коловоза. В колата беше настанала странна тишина. Всички осъзнаваха, че може да аварираме непоправимо!
И така, напредвайки бавно и внимателно, стигнахме до по-широко място, където можех да обърна. Спрях и всички се изнизаха. И, о чудо, бяхме точно там, където исках да стигнем! А гледката от горе наистина си струваше прехода! Жалко само, че беше пет следобед, а не пет сутринта! Опитах да вербувам доброволци за снимки по изгрев, но предвид изживяното и предстоящото връщане, без да съм изненадан, получих категорични отговори "НЕ".
Помислих кратко и реших да пробвам до където може (все пак мога да вдигна по-високо колата), а после пеша. Следвах инструкциите на мъжете, като през цялото време GPS-а ме позиционираше в пустошта. А ужким имам и офроуд карта. Последният етап от пътя, обаче, наистина си беше изпитание и за автомобила, и за нервите! Първо наклона на места е наистина страшен, после е толкова тясно, че нито можех да обърна, нито да отбия. А на места коловозите, образувани през годините, съвсем буквално, можеха да погубят колата ми! Имаше 50-60 см. дълбоки дупки, пълни с кал и всичко това в горичка, чиито дървета растат съвсем близо и клоните дерат по вратите всеки път, когато изляза от коловоза. В колата беше настанала странна тишина. Всички осъзнаваха, че може да аварираме непоправимо!
И така, напредвайки бавно и внимателно, стигнахме до по-широко място, където можех да обърна. Спрях и всички се изнизаха. И, о чудо, бяхме точно там, където исках да стигнем! А гледката от горе наистина си струваше прехода! Жалко само, че беше пет следобед, а не пет сутринта! Опитах да вербувам доброволци за снимки по изгрев, но предвид изживяното и предстоящото връщане, без да съм изненадан, получих категорични отговори "НЕ".
Мястото наистина е прекрасно и вероятно имаше и по-лесен начин да се стигне до тук, но за момента не го знаех.
Сега се наслаждавахме на гледката и дори мисълта за предстоящото връщане не можеше да развали удоволствието. Даже дъщеря ми, която е на 11, гледаше без да говори, а това при нея е прецедент!
На път към хотела, вече спокойни, всички обсъждаха случката, а аз ги слушах като фон и си представях как се връщам пак, но преди изгрева. За жалост, това не се случи!
Сега се наслаждавахме на гледката и дори мисълта за предстоящото връщане не можеше да развали удоволствието. Даже дъщеря ми, която е на 11, гледаше без да говори, а това при нея е прецедент!
На път към хотела, вече спокойни, всички обсъждаха случката, а аз ги слушах като фон и си представях как се връщам пак, но преди изгрева. За жалост, това не се случи!
Вечерта седнахме да хапнем в едно крайбрежно ресторантче, но залезът пак не ме остави на спокойствие. Небето над Странджа пламна и в един миг аз пак бях зад фотоапарата.
Така завърши първият ден на морето.
Така завърши първият ден на морето.
На другия ден, привлечени от очарованието на устието на Велека, решихме да направим поредния си плаж именно там.
Пясъчната коса между морето и реката е привлекателно място за много хора и предлага удобна възможност, едновременно и за плаж, и за риболов в реката. Пясъкът, обаче, е изключително едър и ходенето по него, особено с боси крака, е трудно и даже болезнено. Морето става дълбоко почти веднага, като на пет метра от брега, вече е над човешки ръст.
Пясъчната коса между морето и реката е привлекателно място за много хора и предлага удобна възможност, едновременно и за плаж, и за риболов в реката. Пясъкът, обаче, е изключително едър и ходенето по него, особено с боси крака, е трудно и даже болезнено. Морето става дълбоко почти веднага, като на пет метра от брега, вече е над човешки ръст.
До плажа се стига с кола през Синеморец. Изглед от местата за паркиране.
Следващата сутрин, както обикновено, станах много рано и се насочих пак към Синеморец, с намерението да снимам изгрева при Корабите. Това са две скали, със своеобразна форма, наподобяващи доста добре, заседнали в плитчините кораби.
Не знаех точно къде се намират, въпреки, че предишния ден, моя позната, която работи в хотел в Синеморец, се опита да ми опише мястото. Високо над морето има обширни ливади, набраздени от черни пътища, които са доста объркващи, особено в тъмното. Имах много време до изгрева и карах спокойно насам-натам, с надеждата, че ще видя познатите форми. Но, всеки път, когато доближавах брега, трябваше да надвесвам опасно колата, за да осветя морето с фарове, иначе не виждах абсолютно нищо. Не, че и това помагаше де. И в един момент се сетих, че, според обясненията, трябваше да има пейка на брега, точно над Корабите.
-Е, така кажи де! -говорех сам на себе си.
Намерих пейката и оставих колата до нея. С едно джобно фенерче открих пътечка, макар и много стръмна, която ме отведе на по ниска позиция.
-Е, така кажи де! -говорех сам на себе си.
Намерих пейката и оставих колата до нея. С едно джобно фенерче открих пътечка, макар и много стръмна, която ме отведе на по ниска позиция.
Но именно тая позиция, за малко да провали съвсем снимките ми. Не познавах добре мястото и не знаех къде точно ще се покаже слънцето, а то излезе точно между скалите и ги постави в дълбока сянка. Заради стръмната пътека, не можех и бързо да се преместя.
Това се оказаха най-трудните ми снимки до момента! Контрастът в сцената беше убийствен и в началните минути на изгрева нищо не помагаше! Нито HDR, нито филтри, нищо! Скалите в контражур все излизаха черни. Първата снимка е доста изнасилен HDR, а другите са вече след изгрева и от друга гледна точка.
Това се оказаха най-трудните ми снимки до момента! Контрастът в сцената беше убийствен и в началните минути на изгрева нищо не помагаше! Нито HDR, нито филтри, нищо! Скалите в контражур все излизаха черни. Първата снимка е доста изнасилен HDR, а другите са вече след изгрева и от друга гледна точка.
На връщане се спрях на моста на Велека, преди Синеморец и направих няколко снимки, въпреки, че условията вече не бяха особено подходящи.
Реката мързеливо се пробуждаше и освен неколцината рибари, скрити в шавара, аз бях единствената жива душа.
Лодките дремеха в очакване на новия ден.
А в края на същия този ден, ахтополският плаж, останал вече в сенките на залеза, изпращаше последните си гости.
В обратна посока, към залеза, небето пак започваше своя спектакъл.
Една вечер, разхождайки се по крайбрежната алея в Ахтопол, станахме свидетели на удивителен "лунен изгрев", но аз не бях планувал снимки и нямах у себе си статив. Луната, обаче, все така голяма и красива, ме привличаше неудържимо. Накрая не се стърпях и отидох да си взема триножника, но като се върнах, картината се беше променила. Вече беше съвсем тъмно и лунният диск ярко светеше високо над хоризонта... Е, не мога да снимам всичко, което видя, нали?
През следващите дни се въртяхме все в района. Ходихме на плаж и почивахме активно.
Един ден, както се излежавах на Бутамята, чух хора да говорят, че някъде, малко на юг от тук, имало друг плаж, по-малко посещаван и по-трудно достъпен. Едвам ме навиха! В следващата минута вече се изкачвах по стръмна пътека с фотоапарат в ръка.
Един ден, както се излежавах на Бутамята, чух хора да говорят, че някъде, малко на юг от тук, имало друг плаж, по-малко посещаван и по-трудно достъпен. Едвам ме навиха! В следващата минута вече се изкачвах по стръмна пътека с фотоапарат в ръка.
Пътеката продължаваше през безкрайно поле, с много високи, остри треви, които оставяха следи по краката ми. Бях само по бански и ме болеше, но предпочитах това, пред пърженето на плажа! Не, че тука не се пържех, особено във високата трева, където жегата се усеща с двойна сила, но поне имах някаква цел. Аз не понасям, да стоя безцелно, дори и на плаж!
Силно насеченият и скалист бряг предлагаше красиви гледки, но и бе убежище за много нудисти, които не исках да притеснявам, а може би и за змии, които пък, не исках мен да притесняват!
Силно насеченият и скалист бряг предлагаше красиви гледки, но и бе убежище за много нудисти, които не исках да притеснявам, а може би и за змии, които пък, не исках мен да притесняват!
Стигнах до мястото, но не можа да ме хване. Виждаха се джипове, чуваше се чалга, а явно е било добро и тихо местенце!
В Бургас пристигнахме на петия ден от прехода ни. Тук съм бил много пъти и не ми се появи желание да обикалям с фотоапарата.
Само вечерта, на плажа, документирах нашето посещение.
Само вечерта, на плажа, документирах нашето посещение.
Снимки от други места в близост не показвам, защото са правени или по сред бал ден и са проплакнати, или са съвсем тривиални!
За завършек на част първа от черноморския ми преход, избрах оранжев залез над Странджа, който си харесвам!
За част втора оставям прехода ни на север до Калиакра.
За завършек на част първа от черноморския ми преход, избрах оранжев залез над Странджа, който си харесвам!
За част втора оставям прехода ни на север до Калиакра.
Петър Станков