Още в началото на годината Витоша ми подари чудесен залез. Розовата мъгла завиваше гората в ниското и допълваше зимния пейзаж, който иначе би бил по-сив и скучен.
Вероятно можеше да се получат и по-добри снимки, но бях избрал не дотам добра позиция. Оголените скали не предлагаха нищо за преден план.
Следващите два месеца не успях да отида никъде и обикалях парковете в София. Февруари видях първите кокичета.
Някакви птички, в парка до нас и нищо смислено!
През Април се разходихме по Искърското дефиле и още веднаж опитах да направя сносен кадър на водопада Скакля, край Заселе, но пак не се получи. Мястото, от което е направена снимката е над дълбока пропаст и никак не е безопасно. А разполагането на статив е истинско предизвикателство. Обективът ми е 18мм. в широкия край и те не бяха достатъчни да поберат високият 90 метра водопад, което наложи да го събера с вертикална панорама от 4 кадъра.
От другата страна на р. Искър, в землището на с. Бов има много подобен водопад, наричан Под Камико. Стигнахме и до там, но по обед снимките са отново посредствени.
Бовска река е реката, на която се намира водопадът, а по долу тя образува множество по-малки водопади, които биха могли да представляват още по-голям фотографски интерес. Има и екопътека покрай реката.
След Великден се забих в тръстиките на Драгоманското блато. Под краката ми пъплеха вече разни гадинки, но не видях нито една от тях.
Природата се събуждаше и в блатото бяха цъфнали лилиите.
А поляните край Чепън планина зеленееха в контраст с голите и скалисти склонове.
По-нататък подгоних пролетта по полетата край Саранци, където ме валя проливен дъжд с гръмотевици.За миг сякаш небето се отвори, а колата ми се оказа доста далеч...
...после снимах преливащите от цвят ливади северозападно от София...
...и житните посеви край Костинброд.
През Юни, в разгара на зеленината, бяхме в Тетевен. Така модерните напоследък екопътеки привличат доста народ и ние също се размърдахме по една от тях, към водопад Скока.
Самият водопад не е нищо особено, но в тази част на годината поне е доста пълноводен.
В дясно от него има втори, много по-висок водопад, но шубраците го крият и трудно може да се хване в кадър.
Все пак от едно място се побират и двата водопада в един кадър.
Началото на лятото обикалях по села и паланки, но без резултат. Тази година ми върви на скучни и безинтересни изгреви.
После дойде и време за море. От целия ми престой там, само този ден имаше някакво вълнение и опитах да се възползвам максимално, като за малко не удавих техниката.
Залези, залези и нищо интересно.
На устието на Велека направих долната панорама и мога да кажа, че това ми е единствената снимка, която си харесвам от тази година по черноморските брегове.
Септември, Разбоишки манастир. Допуснах огромна грешка, като реших да стигна до манастира с колата през село Чепърлинци. Според навигацията, пътя до там трябваше да е нормален, но се оказа друго. Издрах си цялата кола по много тесен черен път през гората и в крайна сметка закъснях с повече от час, изпуснах хубавата светлина и на всичкото отгоре, от мястото, от където идвах, нямаше добра гледна точка за снимка.
Долната снимка е стара, но показва гледката, която изтървах само за да си спестя половин час ходене. А ужким познавам района!
Пак в района на Годеч, село Голеш, църква св, "Йоан Предтеча"
Октомври, на Драгоманското блато, трябваше да си тръгна заради тази змия! Компанията ми имаше фобия!
Черепишки манастир и пак имаше замесена змия. Вървях пред жена ми, когато тя извика и в същия миг чух, че нещо падна от скалите до пътеката. Петя каза, че змията минала вероятно между краката ми. Аз нищо не видях.
Вече е есен, но тази година някак много бързо листата покафявяха. Вероятно ранните студове и слани са причината, но така или иначе, пъстри багри имаше само на по-малки надморски височини.
Чудните мостове това не ги засяга и ги поставих за рамка на зелената иглолистна гора.
Чудните мостове това не ги засяга и ги поставих за рамка на зелената иглолистна гора.
На Витоша Дендрариума е по-ниско и си беше шаренко.
Наложи ми се да направя малка оборка, но в кадрите нямам нито едно пликче!
Началото на Ноември, в Ягодина, нямаше и помен от есенни цветове. Всяка година ходя по това време в Родопите, но сега закъснях.
Температурите сутрин си бяха зимни, а мъглата замръзваше и покриваше със скреж всичко наоколо. Преди слънцето да изгрее, пейзажът беше типично зимен. Все пак тези дървета се държаха прилично и добавиха малко цвят в снимката.
Буйновското ждрело, по пътя за Ягодина. Винаги съм искал да го снимам, но на снимка не е така внушително.
Яз. Доспат е последната ми снимка в поредицата. Зимни кадри нямам, но то и сняг още не е валял...
Така...това е моята година в снимки. Винаги може и по-добре, но и на това съм доволен. През новата 2014 си пожелавам повече снимки в "златния час", време и здраве за това и един широк обектив, за който така и не събрах пари.
А на всички вас- на фокус!
Така...това е моята година в снимки. Винаги може и по-добре, но и на това съм доволен. През новата 2014 си пожелавам повече снимки в "златния час", време и здраве за това и един широк обектив, за който така и не събрах пари.
А на всички вас- на фокус!
Петър Станков