В началото на годината, поради пълното отсъствие на сняг, природата изглеждаше някак сива и скучна, а това не е нещо, което бих желал да снимам.
Нямах възможност да пътувам и с все по-нарастваща тревога поглеждах към фотоапарата...
Един ден, през Февруари, реших да забърша прахта от обективите и се завлякох някъде по дефилето, към Владо Тричков. Следобедът беше слънчев и голите скали не бяха чак толкова подтискащи.
Нямах възможност да пътувам и с все по-нарастваща тревога поглеждах към фотоапарата...
Един ден, през Февруари, реших да забърша прахта от обективите и се завлякох някъде по дефилето, към Владо Тричков. Следобедът беше слънчев и голите скали не бяха чак толкова подтискащи.
Реших да дочакам по-добрата светлина на залеза, но с напредването на деня, условията се промениха. Допълзя от накъде една мъглица, колкото да развали пейзажа, но пък добави мистерия в и без друго странния вид на мястото. Почаках още и направих не лоши снимки по здрач, но още стоят като RAW файлове на диска и чакат да видят бял ден.
После дойде Тодоров ден! Не обичам да снимам репортаж, но друго нямаше.
Април. Кариерата в Балша. А какво съм дирил там, по-добре да не се споменава. Само ще кажа, че броени минути след долната снимка, небето се продъни, сля с със земята, изсипа огън и вода и потекоха реки от кал по пътя. Валеше толкова интензивно, че не си и помислях да спра и да снимам бурята.
Може би през Май ми попадна едно некс-че на Сони и го заведох да поснимаме стрийт. Останах много доволен от резултатите на тоя мъник, че чак се замислих да прибавя един в чантата!
За съжаление, през този месец се разделихме с един много добър приятел, човек и фотограф- Елизабет Димитрова:( Мир не праха и!
За съжаление, през този месец се разделихме с един много добър приятел, човек и фотограф- Елизабет Димитрова:( Мир не праха и!
Ето че вече е лято и е време за море!
Долната снимка е от единствения плаж на Варвара. Винаги до сега съм подминавал малкото село, без да му обръщам особено внимание, а се оказа, че и там има какво да се види! Плажът е малък, не много населен и е едно много приятно място за почивка. Има удобен бар, морето е чисто, а плажа е подреден и "мебелиран", но ползването на чадър или шатра не е никак скъпо. На някого, естествено, това може и да не се хареса. Още снимки от по-високо, може да се видят в Блога.
Долната снимка е от единствения плаж на Варвара. Винаги до сега съм подминавал малкото село, без да му обръщам особено внимание, а се оказа, че и там има какво да се види! Плажът е малък, не много населен и е едно много приятно място за почивка. Има удобен бар, морето е чисто, а плажа е подреден и "мебелиран", но ползването на чадър или шатра не е никак скъпо. На някого, естествено, това може и да не се хареса. Още снимки от по-високо, може да се видят в Блога.
Още една неуспешна серия от корабите!
За не знам кой си път идвам тук и не успявам да случа на светлина! Бях в Ахтопол, когато от юг се зададе буря. Награбих техниката и се изстрелях моментално, белким успея да хвана нещо различно. Отново нищо, само облаци и вятър. И един гарван искаше да си вземе нещо от колата ми:))
За не знам кой си път идвам тук и не успявам да случа на светлина! Бях в Ахтопол, когато от юг се зададе буря. Награбих техниката и се изстрелях моментално, белким успея да хвана нещо различно. Отново нищо, само облаци и вятър. И един гарван искаше да си вземе нещо от колата ми:))
Велека почти по залез се представи отлично! Само един кадър, но ми хареса!
Края на лятото близо до София и можеше да изчакам още да се стъмни, за по-дълга експозиция, но от тревите се надигнаха едни комари, които чак ме притесниха! Влизаха буквално навсякъде, дори и в очите ми! Завих един неутрален филтър и колкото-толкова. А можех да уловя и движението на облаците, но беше още доста светло, пък филтъра ми е слабичък.
Последните горещи дни от това лято, попаднах на едно място, което ми допадна и можех само да съжалявам, че чак сега го открих за себе си.
Става дума за аквапарка в махала "Конска", наречен Konza. Мястото е направено с желание и е удоволствие за посетителите, особено за децата.
Има няколко водни пързалки, няколко басейна, джакузи, бар, ресторант...А цените са впечатляващи, в смисъл, че не мога да се сетя за друго развлечение, където да не можеш да похарчиш повече от 20-30 лв. за цял ден! А входа е само 6 лева!
Та една сутрин отидохме там с жена ми, но беше края на лятото и сутринта, макар и към 10 ч. беше още хладно. Петя предложи да се разходим малко и се качихме до Църногорския манастир. Дали защото беше в ремонт или по друга причина, но не ми допадна.Беше кичозно реставрирано в стил "мутробарок" Не бих повторил, а при гадния път до там- още повече!
Става дума за аквапарка в махала "Конска", наречен Konza. Мястото е направено с желание и е удоволствие за посетителите, особено за децата.
Има няколко водни пързалки, няколко басейна, джакузи, бар, ресторант...А цените са впечатляващи, в смисъл, че не мога да се сетя за друго развлечение, където да не можеш да похарчиш повече от 20-30 лв. за цял ден! А входа е само 6 лева!
Та една сутрин отидохме там с жена ми, но беше края на лятото и сутринта, макар и към 10 ч. беше още хладно. Петя предложи да се разходим малко и се качихме до Църногорския манастир. Дали защото беше в ремонт или по друга причина, но не ми допадна.Беше кичозно реставрирано в стил "мутробарок" Не бих повторил, а при гадния път до там- още повече!
Есента отскочихме до Сърбия, като поради ужасни ремонти на изходите на София, ни остана малко време за разходка.
Долу- ждрелото на Ерма, което е по-внушително отколкото в България. Наподобява Буйновското ждрело (в края на поста) и е сигурно, че си струва да се види!
Долу- ждрелото на Ерма, което е по-внушително отколкото в България. Наподобява Буйновското ждрело (в края на поста) и е сигурно, че си струва да се види!
Пътят отвежда към Погановски манастир, като не съм сигурен, кое е по-интересното по този маршрут: манастира или самият път до там, издълбан на места в червената скала, преминаващ по тесни, живописни мостчета и криволичещ по течението на Ерма. При всяко положение обаче, не се разочаровахме!
Ето го и манастира, който не показвам от вътре, заради многото туристи влезли в кадър.
Пирот. Беше съвсем близо и трябваше да отидем! Няма много за показване от там. Имат някаква средновековна крепост Момчилов град или Пиротски град, наричана и Кале (XIV век). Самата крепост беше затворена, а около нея беше такава мръсотия, каквато и ние си нямаме! Местните се оправдаха с някакъв скорошен събор, но ми приличаше по-скоро на сборище на наркомани и всякаква друга измет.
Мястото е трудно за заснемане, защото, като изключим всевъзможните боклуци, в кадър не може да се вкара почти нищо, толкова е ограничени мястото! Все едно снимах интериор. Опитах панорама, но поради неподходящата светлина в този час и тя не ми се получи особено.
Мястото е трудно за заснемане, защото, като изключим всевъзможните боклуци, в кадър не може да се вкара почти нищо, толкова е ограничени мястото! Все едно снимах интериор. Опитах панорама, но поради неподходящата светлина в този час и тя не ми се получи особено.
В пълен контраст с мизерията от преди малко, по поречието на Нишава, е направен много приятен парк, за който даже малко завидях! В Годеч, където също минава реката, коритото е заринато с боклуци. Тук се разхождаха майки с деца, влюбени двойки, а у нас има само тиня, жаби и някоя и друга патка! Жалко!
Като споменах Годеч, се сетих за една серия, която направих през Септември и съвсем бях забравил за тези снимки. Случи се така, че една много ранна утрин пътувах от с.Равна към Годеч. Беше още тъмно, но в светлината на фаровете се виждаше една такава, призрачна мъгла в ниското, която реших да не изпускам! Почаках малко, търсейки позиция и постепенно светлината ми откри невероятни гледки! Къщурките плуваха в мъглата, като ту се показваха, ту се гмуркаха отново. Малко ме хвана яд, че е сутрин, а не вечер, когато щяха да светят и прозорчетата, та с един телеобектив...Замечтах се!
А Слънцето неуморно напредваше и с всяка секунда пейзажът се променяше! Цветовете вече бяха по-топли, а мъглата започна бавно и неусетно да се стопява. Цялото вълшебство продължи сякаш само миг! За това е изключителен късмет или пък много труд и търпение, да уцелиш подходящата светлина! И много опити! Само за един кадър, от едно място!
Ето един поглед на изток, там, където Слънцето се ражда, където мъгла и облаци се сливат в едно, в схватка със светлината! И победата е толкова неясна...
Село Стоб и Стобските пирамиди през есента, която всъщност, не беше никаква есен. От ежедневните дъждове, зеленината беше такава, сякаш е още Юни, а беше Октомври!
Имам спомени от тук, още от детските си години и, ако не ме лъже паметта, тогава скалните образувания бяха далеч по- внушителни, а сега са се смалили, макар и не толкова, колкото Кътинските пирамиди. Дано да греша в преценката си, защото мястото е много приятно. Има добре стопанисвана пътека, по която, за около 40 мин. се стига до все още величествените пирамиди.
Рилски манастир и домашните ми любимци. От ляво на дясно- Аша и Моника. Порчето е едно много забавно животинче и страшно много обича да пътува. Ходи даже и на море...Другото...човек! Не толкова забавно.
Следващ опит за есенни снимки! Пампорово, края на Октомври.
Есента още се бавеше, но поне времето беше добро за разходка. Намирахме се на скалата "Невястата", над Смолян, а гледката спираше дъха! Заплюх си тая позиция за идния изгрев!
Есента още се бавеше, но поне времето беше добро за разходка. Намирахме се на скалата "Невястата", над Смолян, а гледката спираше дъха! Заплюх си тая позиция за идния изгрев!
Във всички посоки имаше с какво да запълня кадъра и само трябваше да нагласям поляризационния филтър, всичко друго беше подарък от природата!
И добре, че поснимах, защото...
И добре, че поснимах, защото...
...следващият тен започна доста освежаващо! Даже сковаващо, защото ме прикова в хотела с 30, а по-късно и 40 см. сняг! Неволите ми тъкмо започваха!
И все пак, беше красиво, съгласете се! Нищо, че нямаше есен, нищо, че снегът затрупа още зелените листа, нищо, че прогнозата си беше за сняг, а пак се изненадахме, нищо! Все пак беше красиво!
А и както съм писал в другата публикация, надали ще се наканя да се кача до Гела, точно зимата!
В другата Земя, оттатък планините, за зима не бяха и чували! И за есен.
Крайна точка- Агушеви конаци. Много големи, много далеч, много любезно посрещане и много, ама адски много дъжд!
С това родопско пътешествие приключих годината. Зимните кадри ги направих през есента, есенните отпаднаха. Пожелавам здраве и късмет, а до година- пак!
Петър Станков
Петър Станков