Надеждите за пухкав сняг в западна България се топяха с всяка следваща прогноза за времето. Зимата не идваше и това е!
От една страна, добре- кой не обича топлото време? Но от друга, фотографската, трябваше да се надъхвам от стари кадри и да продължавам да се пробвам. Още повече, трябваха ми зимни кадри за един проект, който отдавна съм си наумил и се надявам да се получи нещо, което да споделя скоро:)
И така, един февруарски ден, се наканих да поснимам на Витоша. Идеята беше да се разходя през деня и да снимам по залез от Камен дел.
Минавайки покрай Дендрариума, се отбих да надзърна само.
От една страна, добре- кой не обича топлото време? Но от друга, фотографската, трябваше да се надъхвам от стари кадри и да продължавам да се пробвам. Още повече, трябваха ми зимни кадри за един проект, който отдавна съм си наумил и се надявам да се получи нещо, което да споделя скоро:)
И така, един февруарски ден, се наканих да поснимам на Витоша. Идеята беше да се разходя през деня и да снимам по залез от Камен дел.
Минавайки покрай Дендрариума, се отбих да надзърна само.
После от Копитото, като най-лесно достъпно място с широк изглед, исках да се информирам за гледката към София, сиреч, ще стане ли панорамка от Камен дел. Уви, смогът и мъглата бяха полазили града!
Продължих с колата до х. Бор и от там поех през гората към Платото и рез.Торфено бранище. В по-ниските и сенчести места, снегът едва подминаваше коляното, а пътеката беше добре утъпкана. Явно нов сняг не е валял.
Още с излизането на открито разбрах, че пейзажите ще са скучни, поради липсата на каквото и да било облаче.
Малко по-нататък разбрах и друго, че ужасният вятър, който вееше по Платото ще ми стъжни животеца. Добре, че поне снегът беше хванал кора, та не засипваше очите, иначе щях да се откажа рано-рано.
На долната снимка, поляризаторът ми изигра мръсен номер, като потъмни неравномерно небето, но това трябваше да го очаквам на широк обектив.
Малко по-нататък разбрах и друго, че ужасният вятър, който вееше по Платото ще ми стъжни животеца. Добре, че поне снегът беше хванал кора, та не засипваше очите, иначе щях да се откажа рано-рано.
На долната снимка, поляризаторът ми изигра мръсен номер, като потъмни неравномерно небето, но това трябваше да го очаквам на широк обектив.
Напъвах напред, а поривите на вятъра се усилваха все повече с увеличаване на височината. На моменти трябваше да спирам и да се подпирам със статива, защото губех опора. Температурата беше положителна, но при тоя вятър се усещаше по-иначе и лицето ми се сковаваше. И така, стигнах до заслон Ушите.
Наоколо нямаше жива душа! То е и нормално в тоя вятър.
За жалост, вятърът е възможно най-лошия сценарии за пейзажна фотография. Всяко друго "лошо" време, като мъгли и гръмотевични бури, е добре дошло за пейзажиста, украсявайки снимката с по-рядко заснемани явления. За това и най-вълнуващите пейзажи са заснети именно в драматични условия. Но вятърът е друго! По никакъв начин не влиза в кадър и единственото, което може да направи, е да разклати статива! Е, може и да се улови движението на ниски скорости, но когато има какво да се движи. А тук нямаше!
За жалост, вятърът е възможно най-лошия сценарии за пейзажна фотография. Всяко друго "лошо" време, като мъгли и гръмотевични бури, е добре дошло за пейзажиста, украсявайки снимката с по-рядко заснемани явления. За това и най-вълнуващите пейзажи са заснети именно в драматични условия. Но вятърът е друго! По никакъв начин не влиза в кадър и единственото, което може да направи, е да разклати статива! Е, може и да се улови движението на ниски скорости, но когато има какво да се движи. А тук нямаше!
На заслона се скрих на завет, пък и трябваше да убия малко време. Вече се бях отказал да вървя нататък и трябваше да дочакам залеза.
Реших да изпробвам прехваленото "Манфрото", как ще държи апарата в тоя вятър, с дълъг обектив. Навих един 70-300 и на 300мм. си направих тест в посока Голям резен и Черни връх. Оказа се, че стативът си струва всяка стотинка и с тоя дълъг обектив + сенник имах перфектно резки кадри, а брака беше под 10%. За мен, при тези условия, резултатът беше повече от перфектен!
Реших да изпробвам прехваленото "Манфрото", как ще държи апарата в тоя вятър, с дълъг обектив. Навих един 70-300 и на 300мм. си направих тест в посока Голям резен и Черни връх. Оказа се, че стативът си струва всяка стотинка и с тоя дълъг обектив + сенник имах перфектно резки кадри, а брака беше под 10%. За мен, при тези условия, резултатът беше повече от перфектен!
Пак от там и пак с телеобектива направих няколко отсечки от планината, но само за да си затвърдя убеждението, че предпочитам широката оптика.
Денят преваляше, а у мен започна да се прокрадва едно натрапчиво чувство, че няма да имам търпението, да дочакам залеза. Дали от студ или защото не се очертаваха интересни условия, но лека полека изгубвах интерес. Трябваше да се раздвижа, защото, макар и над нулата, с тоя бурен вятър, вече краката и ръцете не ми бяха съвсем наред.
Леко неуверено, се запътих към Камен дел. По пътеката се вървеше леко, но за да стигна до върха, трябваше да я напусна и тогава стана интересно! Не разполагах със снегоходки (защо ли щяха да ми трябват при толкова малко сняг), но се оказа, че между камъните и около растенията има дълбоки навявания и ходенето беше мъка голяма! На всяка втора стъпка, затъвах дълбоко и само благодарение на добрите обувки, не счупих някой глезен. За малко не счупих и апарата си при едно залитане напред. Много самонадеяно, с ръце в джобовете и апарат на врата...абе размина се благодарение на сенника.
Леко неуверено, се запътих към Камен дел. По пътеката се вървеше леко, но за да стигна до върха, трябваше да я напусна и тогава стана интересно! Не разполагах със снегоходки (защо ли щяха да ми трябват при толкова малко сняг), но се оказа, че между камъните и около растенията има дълбоки навявания и ходенето беше мъка голяма! На всяка втора стъпка, затъвах дълбоко и само благодарение на добрите обувки, не счупих някой глезен. За малко не счупих и апарата си при едно залитане напред. Много самонадеяно, с ръце в джобовете и апарат на врата...абе размина се благодарение на сенника.
Като стигнах горе, видях това, което никой не желае да види. Въздухът се е бил изчистил докато ме е нямало, но от изток, грозен смог отново се стелеше и налазваше бързо долината. Не успях да разпъна статива и вече София не се виждаше! Та какво ли остава да търся преден план и композиция.
Долната снимка направих от ръка и се вижда почти прозрачния въздух, но следващата, след минути, вече е друга!
Долната снимка направих от ръка и се вижда почти прозрачния въздух, но следващата, след минути, вече е друга!
Небето също си стоеше безизразно и вече бях решил, че ще си тръгвам. И без друго умрях от студ. А за вятъра писах ли? Е, тук беше унищожителен!
На Камен дел духа и през Август, та Февруари ли ще е различно? Трудно намерих стабилна основа за статива между камъните и врътнах една мрачна панорама, която никой няма нужда да гледа, постоях още малко и си тръгнах, поне да е по светло.
На Камен дел духа и през Август, та Февруари ли ще е различно? Трудно намерих стабилна основа за статива между камъните и врътнах една мрачна панорама, която никой няма нужда да гледа, постоях още малко и си тръгнах, поне да е по светло.
Горе в планината, въздухът бе кристален, но както се вижда и на тая снимка, в София можеш да видиш, какво дишаш!
На връщане направих нужните ми снимки за идеята, която ми се въртеше и се прибрах в колата на топло.
На връщане направих нужните ми снимки за идеята, която ми се въртеше и се прибрах в колата на топло.
Петър Станков