_ Кратка разходка до Кътинските пирамиди
_Един следобед, вместо да скучая, реших да отида и да поснимам около село
Кътина. Бях чел, че в района има земни образувания, наричани Кътински
пирамиди.
След кратко лутане в селото, успях да намеря пътечката, водеща към природната забележителност.
Самата пътека е трудно откриваема, защото, явно няма много посещаемост на мястото и всичко е обрасло в храсталак. С малко питане и вече вървях през горичка от дребни дървета и храсти по наистина стръмна пътека. Даже по някое време се замислих, как ще се върна... И чудейки се дали не съм се объркал някъде, изведнъж гората свърши. Обърнах се назад и щракнах едно пременено в жълто, още младо дъбче, което щях да ползвам за ориентир на връщане.
След кратко лутане в селото, успях да намеря пътечката, водеща към природната забележителност.
Самата пътека е трудно откриваема, защото, явно няма много посещаемост на мястото и всичко е обрасло в храсталак. С малко питане и вече вървях през горичка от дребни дървета и храсти по наистина стръмна пътека. Даже по някое време се замислих, как ще се върна... И чудейки се дали не съм се объркал някъде, изведнъж гората свърши. Обърнах се назад и щракнах едно пременено в жълто, още младо дъбче, което щях да ползвам за ориентир на връщане.
_След няколко крачки, току иззад едно възвишение и ги видях...
Кътинските пирамиди. Бяха на стотина метра и така, както ги огряваше слънцето изглеждаха великолепно. Всъщност не е кой знае какво, но първото ми впечатление беше такова.
Кътинските пирамиди. Бяха на стотина метра и така, както ги огряваше слънцето изглеждаха великолепно. Всъщност не е кой знае какво, но първото ми впечатление беше такова.
_Природата ги е изваяла от червеникава пръст и на фона на пъстрата есенна
гора, гледката бе впечатляваща. После четох, че преди години са били
повече, но в резултат на ерозията се рушат и който иска да ги види, няма много време.
_Направих няколко кадъра и тръгнах по друга стръмна пътека покрай тях. В гората имало още, но били добре скрити.
_Оглеждах се, но не видях друго, освен, че по едно време краката ми, като
че ли, започнаха да затъват в нещо. Разрових листата и отдолу имаше
тиня. Внимателно продължих напред, а някакво куче непрекъснато лаеше в
далечината. Явно се доближавах към територията му. Още малко и разбрах
от къде е тинята. Пътеката свършваше в някакво блато.
_Покрай него някога е имало мостче, което времето не беше пожалило. Все
пак можеше да го ползвам и да изляза по-нависоко, където няма толкова
вода и кал.
_Сега цялото това спускане ме чакаше в обратна посока. Прибрах апарата в
чантата и се закатерих нататък. Не знаех къде ще изляза, но пак през
калта и тинята не ми се вървеше.
По-нататък гората оредя и излязох на едни стръмни ливади, вдясно от които се виждаше малкото блато, а вляво, на поредния баир- хубава борова гора. Това беше и посоката за да се върна към пирамидите и колата. Напънах се още малко и се проснах в горичката да отдъхна. Слънцето бая ме беше напекло.
По-нататък гората оредя и излязох на едни стръмни ливади, вдясно от които се виждаше малкото блато, а вляво, на поредния баир- хубава борова гора. Това беше и посоката за да се върна към пирамидите и колата. Напънах се още малко и се проснах в горичката да отдъхна. Слънцето бая ме беше напекло.
В приятната горска прохлада се породи неудържимо чувство в мен. Доспа ми се зверски, но не беше добра идея и трябваше да се разсънвам с нещо.
_Пак извадих Никона да снимам едни сърнелки.
_Бяха навсякъде.
_Наиграх се и се заоглеждах накъде да тръгна. И видях... Долу, под едно
свлачище, скрити в храсталаци, се спотайваха още от чудноватите
пирамиди, но вече по-малки.
_Ъгълът беше ужасен за снимки, но не ми се слизаше. Бях уморен, а още не
знаех колко съм далече от колата. Оставих на спокойствие това място и
продължих, накъдето си бях решил. По някое време се спрях да видя какво съм снимал
и да отдъхна за малко. И добре направих. На първите снимки, над
пирамидите имаше борова гора. Бях в нея и всъщност съм описал дълга
окръжност. Вече се успокоих, че не съм се загубил.
Добрах се до автомобила си, а там- приказна къщичка с много шарена градина.
Добрах се до автомобила си, а там- приказна къщичка с много шарена градина.
_Дръвчетата бяха като нарисувани, а лозницата грееше в светлината на
залязващото слънце с цветове, които фотоапаратът ми надали ще успее да
покаже.
_Опитах, но бях срещу слънцето и не се получи. Не се получи и снимка на къщичката с цялата и градинка.
_Просто, не беше това времето за такива снимки.
Качих се в колата и подкарах към вкъщи, но се сетих, че от високото в гората ми се стори интересен другия край на блатото и реших да опитам да го намеря.
Много прах и пустош прелазих. Колата не се виждаше. Наоколо беше сякаш радиоактивно поле.
Нямаше нищо живо. Само прах, суха трева и ...пак пирамиди.
Качих се в колата и подкарах към вкъщи, но се сетих, че от високото в гората ми се стори интересен другия край на блатото и реших да опитам да го намеря.
Много прах и пустош прелазих. Колата не се виждаше. Наоколо беше сякаш радиоактивно поле.
Нямаше нищо живо. Само прах, суха трева и ...пак пирамиди.
_Но и то беше там- като оазис в пустинята- малко езерце с уникална есенна украса. Синият вир.
Контрастираше с околния пейзаж, сякаш някой нарочно го е донесъл, барем за мъничко раскош.
Контрастираше с околния пейзаж, сякаш някой нарочно го е донесъл, барем за мъничко раскош.
Наситих се с есенна красота и реших, че за един следобед- стига.
Петър Станков