Малко Търново
Та, както казах, денят ми започна с неуспешен опит да заснема буря на морето, при Ахтопол. Тя, бурята, даже не се състоя, ами само ме подлъга и избяга към Странджа. И аз я последвах, със семейството си, та чак до Малко Търново. А там не бяха и чували за моята буря!
Така и така бяхме тук, и то за първи път, си направихме разходка със снимки, който ще споделя!
На снимката долу е градският площад, но ми се струваше, че времето тук е спряло! Не се виждаха никакви хора и първото ми впечатление бе малко объркващо. Все едно сме в Припят!
Така и така бяхме тук, и то за първи път, си направихме разходка със снимки, който ще споделя!
На снимката долу е градският площад, но ми се струваше, че времето тук е спряло! Не се виждаха никакви хора и първото ми впечатление бе малко объркващо. Все едно сме в Припят!
След като се поразходихме малко под жаркото обедно слънце, все пак срешнахме едни лелки, които се прибираха от работа (беше още преди обед) и си поприказвахме малко. Оплакаха се те от туй-онуй, което, мисля, си е типично българска черта. Та те ни показаха градската чешма, където утолихме жаждата си. Жегата през този юли беше убийствена, бяха отбелязани много температурни рекорди и това малко, планинско градче, също не беше пощадено! По-късно, една друга местна жена ни разказа едно предание за същата тая чешма, но за това- после!
След като пихме от студената Странджанска вода и се посвестихме, се насочихме към музеите, известни от 100-те национални туристически обекта, а и не само от тях. Малко се безпокоях, дали изобщо работят, на фона на плашещото безлюдие. Пък и от далече се виждаше заключена решетка.
Обиколих от зад, а там ме грабна тая изоставена къща, която може би е била на знатни люде, съдейки по централното и местоположение. Направих една снимка срещу обедното слънце, ей така, за спомен и се върнах обратно.
Пред главната сграда на историческия музей, вече имаше някакви дечица и музеят работеше! Впрочем, всичко в града си работеше нормално, както се оказа после.
Самият музей се помещава в четири сгради, който са и едни от най-забележителните постройки тук. Всъщност, музеите се исторически, археологически, приридонаучен и етнографски.
Самият музей се помещава в четири сгради, който са и едни от най-забележителните постройки тук. Всъщност, музеите се исторически, археологически, приридонаучен и етнографски.
Влязохме в музея и даже ми позволиха да снимам, като жената ме помоли, снимките да останат само за лично ползване. За това само ще разкажа какво видяхме там.
Историческата и археологическата зали имат около 8 000 експоната, които не бих се нагърбил да описвам, по обясними причини.
Онова, което много ми допадна, е в залата за иконна живопис. Имаше икони, рисувани от местната Странджанска иконописна школа, който бяха подредени на триножници в самото помещение, не зад стъкло. Иконите бяха напълно запазени, без избодени очи, при все, че и тук никой не ги пази.
Може да звуча параноично, но се изприщвам, когато попадна на място, запазило се във времето, но разрушено от вандали, ей така, от комплексарщина.
Историческата и археологическата зали имат около 8 000 експоната, които не бих се нагърбил да описвам, по обясними причини.
Онова, което много ми допадна, е в залата за иконна живопис. Имаше икони, рисувани от местната Странджанска иконописна школа, който бяха подредени на триножници в самото помещение, не зад стъкло. Иконите бяха напълно запазени, без избодени очи, при все, че и тук никой не ги пази.
Може да звуча параноично, но се изприщвам, когато попадна на място, запазило се във времето, но разрушено от вандали, ей така, от комплексарщина.
Следващото, което ни очарова, бе в другата зала, на природо-научния музей. Редом с всичките растителни и животински видиве, характерни за района, имаше и нещо, което за мен беше интересно и различно. В едната част е обособено помещение, което е напълно тъмно и в него могат да се чуят звуците на Странджа планина. Записът е доста добър, като започва с пролетно ромолене на поточе, звуци на птици, преминава през всички сезони и всякакви животински гласове и завършва със зимни виелици и вълчи вой, от който настръхнах, особено, като се има пред вид абсолютната тъмнина в помещението. Постарали се бяха само да ти насочат мислите, а другото остава на въображението. И добре се е получило.
Върнахме се обратно до историческия музей, защото жената, която ни развеждаше, не беше взела ключовете от последната, етнографска зала.
Другите посетители рядко искали да я посещават. Ние, обаче, нямахме друга работа. Тая зала ни върна обратно надолу, към центъра и към чешмата,
и като се сетих, че пихме вода, без да сме сигурни дали е питейна, реших все пак да питам.
Жената ни погледна малко странно, после каза, че на водата нищо и нямало. Но... (ей тука се притесних)
Имало едно поверие, че който пие от чешмата, рано или късно се жени и остава да живее тук. Даже някога, местно момче, решило да избяга от съдбата и отишло надалеч, чак в Пловдив. След време се оженило там. Жена му, как мислите, оказала се от Малко Търново и се върнали отново тук!
Поверия, поверия...
В долната къща е подредена етнографската композиция.
Другите посетители рядко искали да я посещават. Ние, обаче, нямахме друга работа. Тая зала ни върна обратно надолу, към центъра и към чешмата,
и като се сетих, че пихме вода, без да сме сигурни дали е питейна, реших все пак да питам.
Жената ни погледна малко странно, после каза, че на водата нищо и нямало. Но... (ей тука се притесних)
Имало едно поверие, че който пие от чешмата, рано или късно се жени и остава да живее тук. Даже някога, местно момче, решило да избяга от съдбата и отишло надалеч, чак в Пловдив. След време се оженило там. Жена му, как мислите, оказала се от Малко Търново и се върнали отново тук!
Поверия, поверия...
В долната къща е подредена етнографската композиция.
В градчето видях три черкви. Долната снимка показва източно-католическата църква „Света Троица“. Вътре някой се учеше да свири на пиано и усещането бе някак, мистично, само дето не беше в полунощ!
В двора и има интересна сакала с кръст върху нея. Небето, обаче, едва го извадих от нищото- така е по обед!
Другата черква е в самия център, на площада. Православната църква „Успение Богородично" е построена на мястото на стара църква, датирана от 1754 година.
Третият храм пак беше нещо католическо, но така и не разбрах добре.
Пред сградата на общината, тая служителка много искаше да се снима и колкото и да чаках да се премести, не успях да я избегна. "От телевизията ли?"- питаше. И не вярва, че не съм. Е, снимах я!
Имат си в Малко Търново много красиви неща и пазарчето също е сред тях. Само дето хора нямаше, да пазаруват :-(
"Информационният център" му викат и е точно до пазарчето. А в него, младо момиче информира за забележителностите, за животинските видове,
за празници и обичаи... И всичко това- безплатно!? Няма вход или каквато и да било такса.
По-долу е двора на тоя център. Сградата не е фотогенична!
за празници и обичаи... И всичко това- безплатно!? Няма вход или каквато и да било такса.
По-долу е двора на тоя център. Сградата не е фотогенична!
Но пък вътре дадоха на дъщеря ми много подаръци- плакати на животни, учебна програма, тетрадки и тн.(някак не ми се връзваше с безплатния вход) И там имаше интересен атракцион- велоаргометър, който сравнява скоростта ти със скоростите на различни животни. Аз се изравних със заека :-)
Много дълго си говорихме с момичето вътре. Тя много искаше да и разказвам за София и за други места, които съм посетил. След като разбра, че пътуваме често, не можех да я отлепя от себе си. Казваше, че цял живот мечтаела да дойде на Витоша! Но заплатата и стигала едва за пътя...
Жалко, че всичко това се случва. А беше толкова любопитна, като малко дете!
Много дълго си говорихме с момичето вътре. Тя много искаше да и разказвам за София и за други места, които съм посетил. След като разбра, че пътуваме често, не можех да я отлепя от себе си. Казваше, че цял живот мечтаела да дойде на Витоша! Но заплатата и стигала едва за пътя...
Жалко, че всичко това се случва. А беше толкова любопитна, като малко дете!
Още един поглед към центъра на града, който ме остави с много добри впечатления и приятни спомени! Хората, с които разговарях, също подсилваха усещането!
Петър Станков