Морски спомени
Трудно е да се изберат само няколко снимки, когато на харда ми има няколко стотин, но в крайна сметка, ще публикувам само тези, които свързвам с някакво събитие.
Тук събитието е просто- първият ми морски изгрев за това лято, началото на Юли. След пътуването от София до Ахтопол, не ми се обикаляше още и се задоволих с ахтополския бряг, който, между впрочем, е достатъчно интересен и предлага богато разнообразие от гледни точки.
Тук събитието е просто- първият ми морски изгрев за това лято, началото на Юли. След пътуването от София до Ахтопол, не ми се обикаляше още и се задоволих с ахтополския бряг, който, между впрочем, е достатъчно интересен и предлага богато разнообразие от гледни точки.
И понеже малко закъснях и изтървах най-хубавата част на изгрева, след няколко кадъра на излизащите в морето рибари, се запътих към малкия пристан на Ахтопол. Ниското Слънце огряваше много приятно завързаните лодки и исках да снимам отраженията им, но тая сутрин не ми се получи.
Лекият бриз набраздяваше повърхността и след като почаках малко, продължих да разглеждам нататък.
Лекият бриз набраздяваше повърхността и след като почаках малко, продължих да разглеждам нататък.
Направи ми впечатление, колко много лодки си бяха останали на брега. По-нататък щях да разбера защо.
А лодки имаше всякакви и се загледах в детайлите им. Контрастираха една с друга, стара, нова, малка, по-голяма... но общото между всички бе, че стояха самотно на брега.
И, понеже не бях идвал тук от миналата година и ми беше любопитно има ли промени, продължих разходката си към центъра на селото.
До самия парк, обаче, на една пейка, видях човечец, местен, който плетеше въже или по-скоро си убиваше времето. Заприказвах го и се разговорихме...
Та той се оказа един от собствениците на почиващите лодки. Оплакваше се дядото, че не излизали в морето заради скъпите горива, а и риба нямало. На едно влизане, средно, една лодка харчела около 30-35 литра гориво, та с нищожния улов не можели и него да платят. А лодките стареели, скъпа поддръжка и т.н. Абе, неволи всякакви!
До самия парк, обаче, на една пейка, видях човечец, местен, който плетеше въже или по-скоро си убиваше времето. Заприказвах го и се разговорихме...
Та той се оказа един от собствениците на почиващите лодки. Оплакваше се дядото, че не излизали в морето заради скъпите горива, а и риба нямало. На едно влизане, средно, една лодка харчела около 30-35 литра гориво, та с нищожния улов не можели и него да платят. А лодките стареели, скъпа поддръжка и т.н. Абе, неволи всякакви!
Една вечер се разходихме до с.Лозенец. Бях решил да направя фотосесия на дъщеря си на едно хълмче с изглед към морето, но отивайки натам ме грабна това долу. Прииска ми се да се излегна с чаша бира и да помечтая!
Но времето летеше и ниското Слънце ме подсети за фотосесията, с кодово име "по залез".
Но времето летеше и ниското Слънце ме подсети за фотосесията, с кодово име "по залез".
Мястото беше наблизо и бързичко се предвижихме до там. Но голямо беше учудването ми, като видях, че на хълма, към който се бяхме запътили е "пораснал" поредният кръст, а старите рибарски колиби вече ги нямаше. Стана ми малко тъпо, защото мястото имаше потенциал, а се бе превърнало в поредният "мутробарок".
Все пак сесията се състоя, като и един гларус държеше да позира, на върха на кръста.
Все пак сесията се състоя, като и един гларус държеше да позира, на върха на кръста.
Следващите дни ми се наложи да остана в Ахтопол и не остана време за снимки. Само тук-там по някое кадърче, за бройка.
Изгревите бяха скучни, с безизразно небе.
В опитите си все пак да извадя нещо, при взиране в снимките, видях доста голямо петно на матрицата на апарата си. Е, ще чистя после, в София.
Едната сутрин опитах да поснимам на ниски скорости, но тогава разбрах, че ND филтъра ми никак не е достатъчен. 3 стопа се оказаха твърде малко и ефектът е само загатнат! В бъдеще ще се поправя!
През един от следващите дни, излежавайки се мързеливо сутринта, някъде в далечината дочух гръмотевица! Заслушах се и, ето пак!
Скочих като ужилен! Събрах набързо статив, апарат, обективи и през глава затичах към колата. Качих се, запалих и...сега накъде?
Сетих се, че между Варвара и Ахтопол има интересен изглед към брега, като и морето да е в кадър и отпраших на там. А бурята се виждаше някъде на юг-югоизток, над Странджа и се надявах да дойде към мен. Мечтая отдавна да улуча такова време, па ако има и светкавици...
Скочих като ужилен! Събрах набързо статив, апарат, обективи и през глава затичах към колата. Качих се, запалих и...сега накъде?
Сетих се, че между Варвара и Ахтопол има интересен изглед към брега, като и морето да е в кадър и отпраших на там. А бурята се виждаше някъде на юг-югоизток, над Странджа и се надявах да дойде към мен. Мечтая отдавна да улуча такова време, па ако има и светкавици...
За съжаление, бурята и тоя път ме подмина! Само за малко, като че ли, бях в периферията и и всичко наоколо се оцвети в едни жълто-кремави цветове, като запръска и дъжд. Пейзажът се промени до неузнаваемост! И само толкова, за два-три кадъра!
След 12 минути (според EXIF-a) всичко си отиде и небето пак стана такова. Облаците заминаха на някъде и цветовете се възстановиха. Съжалих, че от Ахтопол няма път на запад, в планината. А иначе щях да последвам бурята в Странджа! И я последвах по-късно през деня до Малко Търново, но буря нямаше, а и за това- в следващия фотопис!
Следват няколко дни на семейни разходки, без особено време, отделено за снимане, с кадри, като този долу.
Следват няколко дни на семейни разходки, без особено време, отделено за снимане, с кадри, като този долу.
Бях си наумил да снимам устието на Велека и една сутрин, много рано, тръгнах към Синеморец. Вече карах по черните пътища към набелязаното място, когато пред мен, на пътя, ми се изпречи някакъв бухал или сова, не ги разбирам много, но птицата беше много едра и не искаше да се премести. Форсирах двигател, клаксон, но тя не мърдаше! Извадих апарата да я снимам, осветена от фаровете, но щом отворих вратата на колата, тя се премести двайсетина метра напред и пак на пътя! Стигнах до нея с колата и всичко се повтори- щом отворех вратата тя бягаше. И така 3-4 пъти.
В крайна сметка я прогоних, но тя пък не ми позволи да я снимам!
Стигнах до набелязаното място и зачаках изгрева. Имах си кафе, музика, абе-кеф! Но изгревът така и не дойде! Не, че Слънцето не изгря, но небето остана мътно и без нито едно облаче. Целият пейзаж беше някак, есенен. Запазих си правото да дойда пак, но догодина.
В крайна сметка я прогоних, но тя пък не ми позволи да я снимам!
Стигнах до набелязаното място и зачаках изгрева. Имах си кафе, музика, абе-кеф! Но изгревът така и не дойде! Не, че Слънцето не изгря, но небето остана мътно и без нито едно облаче. Целият пейзаж беше някак, есенен. Запазих си правото да дойда пак, но догодина.
Събрах статива и камерата, но не ми се прибираше! Жена ми и дъщеря ми със сигурност спяха и вместо да ги будя, се отправих към "корабите".
Това са две скали, наподобяващи заседнали в плитчините кораби и бях съвсем близо до тях. Миналото лято ги снимах за първи път и не бях особено доволен от резултата. Сега, при скучноватото и мрачно небе, не хранех по-големи надежди, но, какво пък- ще се пробвам пак!
Е да, ама на поляната над скалите ме посрещнаха едни коне и на фона на вече пробиващото облаците Слънце, просто трябваше да ги снимам!
Поиграх си с конете, снимах ги и взе, че ме размързя!
Това са две скали, наподобяващи заседнали в плитчините кораби и бях съвсем близо до тях. Миналото лято ги снимах за първи път и не бях особено доволен от резултата. Сега, при скучноватото и мрачно небе, не хранех по-големи надежди, но, какво пък- ще се пробвам пак!
Е да, ама на поляната над скалите ме посрещнаха едни коне и на фона на вече пробиващото облаците Слънце, просто трябваше да ги снимам!
Поиграх си с конете, снимах ги и взе, че ме размързя!
Ето ги двата кораба, но, както казах, мързеше ме да сляза долу и снимах от високо. И без друго утрото бе доста напреднало, нямах шанс отдолу да постигна нещо добро. Слънцето се пада точно зад тях и никакви градиенти не биха ми помогнали!
Последната вечер от първото ми посещение на морето за това лято, завърши с грандиозен залез, който за жалост снимах от ръка. Бяхме на терасата на един ресторант и нямах триножник, но това прекъсна вечерята ми! Махнах градиентния филтър и недоекспонирах земята, да не личи че е снимано от ръка. От розово-лилаво до жълто-оранжево- това беше реалната "нереална" гледка! С това ме изпрати Ахтопол!
А след малко повече от месец, отново се завърнах, но малко по-на север, в Поморие. Вече бе средата на Август.
Първата сутрин имах конкуренция.
Първата сутрин имах конкуренция.
Морето беше донесло тоя дънер за декор и следващите дни му се изредиха доста фотограф-ентусиасти, като мен.
Един красив залез в Несебър, който не успях да отразя подобаващо. Имам и други кадри, но не съм готов с обработката, а тоя е в JPG директно от апарата и му липсва доста. При първа възможност ще го заменя!
Обичам да снимам повече в планините, заради обема и дълбочината, която се получава в кадъра, но по някога и морските пейзажи могат да предложат това. Особено, когато в снимката има лесно разпознаваем обект, като човек, например, мащабът се определя по-лесно от зрителя.
На крайморската улица в Поморие, някой шпионираше звездите. За момент му завидях за оптиката! Липсваше ми един теле обектив тогава, но сега вече си имам!
Има една част от плажната ивица на Поморие, която е различна всяка година. Преди време тук ходехме на плаж. Миналата година се втрещих, като видях, че плажа липсва изцяло, а на негово място се чернеят остри, ръбати камъни. Даже за момент си помислих, че е човешко дело, някой е извозвал камъните от някъде...Оказа се, че бурните вълни през зимата са отмили пясъка до последната песъчинка! Сега цикъла се затваряше и плажа се връщаше отново.
Какво е почивка на море, без разходка с корабче? Направихме я и ние, като внимателно планирах часа, в който това де стане. И, мисля, имаше защо!
Малко ме изненада силното клатене на кораба, но вълничките, които изглеждаха съвсем малки от брега, го подхвърляха като надуваема лодка! Цялата долна палуба бе многократно заливана от водата, а горната пукаше и пръщеше при всеки напън на корабчето да остане на вода. Някои хора даже пищяха! Но пък гледката към брега беше умопомрачителна!
Малко ме изненада силното клатене на кораба, но вълничките, които изглеждаха съвсем малки от брега, го подхвърляха като надуваема лодка! Цялата долна палуба бе многократно заливана от водата, а горната пукаше и пръщеше при всеки напън на корабчето да остане на вода. Някои хора даже пищяха! Но пък гледката към брега беше умопомрачителна!
Краят на този прекрасен залез изглеждаше така от брега. За жалост, пак трябваше да недоекспонирам земята, заради ужасния безпорядък и мръсотия, който цареше около лодките. А това небе придаваше наистина голяма дълбочина и обем, въпреки, че снимам с кропка!
п.с. не се вижда добре на малкия размер в сайта!
п.с. не се вижда добре на малкия размер в сайта!
Пак едно любимо място, но тук си позволих да използвам допълнително осветление, като изнесох в страни една светкавица. Иначе предният план много ми се губеше.
И като съм започнал със светкавицата, ето още един, изкуствено осветен пейзаж.
И още един.
Дънера, на който се изреждаха всяка сутрин фотографи, пред хотела "При Американеца".
Така завърши почивката ми. Като цяло, снимките ми можеха да са и по-добри!
Петър Станков