Костенски водопад
Имам чувството, че тая зима продължи безкрайно. Повече от два месеца не съм излизал никъде и нямам нито една снимка. Вече обмислях да кача по-стари мои снимки, които не съм публикувал на този сайт. Но сега се появи възможност и веднага се възползвах.
През тоя сезон, в края на Март, природата е доста скучна, та не хранех особени надежди за добри снимки. Още повече, че тръгнахме от София доста късно и за това реших да отскочим до Костенския водопад. Мястото е усойно и тъмно, и няма особено голямо значение в коя част от деня се снима. По-важен е сезона. А сега, при снеготопенето, имаше шанс да го видим с повече вода. Вече имах лош спомен от пресъхналия през есента Скакля.
Пристигнахме на място и, както се очакваше, снегът не се бе стопил напълно. Дърветата, още голи, стърчаха някак уморено, изпочупени от тежкия сняг през зимата. По земята беше истинска плетеница от клони и гниещи листа, и това не допринасяше за добрия вид на още зимния пейзаж. По нищо не личеше, че идва пролет.
През тоя сезон, в края на Март, природата е доста скучна, та не хранех особени надежди за добри снимки. Още повече, че тръгнахме от София доста късно и за това реших да отскочим до Костенския водопад. Мястото е усойно и тъмно, и няма особено голямо значение в коя част от деня се снима. По-важен е сезона. А сега, при снеготопенето, имаше шанс да го видим с повече вода. Вече имах лош спомен от пресъхналия през есента Скакля.
Пристигнахме на място и, както се очакваше, снегът не се бе стопил напълно. Дърветата, още голи, стърчаха някак уморено, изпочупени от тежкия сняг през зимата. По земята беше истинска плетеница от клони и гниещи листа, и това не допринасяше за добрия вид на още зимния пейзаж. По нищо не личеше, че идва пролет.
Спряхме на края на паркинга на вили Костенец, до чешмата от минералния извор. Някога, водите от тоя извор са били използвани в местна баня, но по-късно през годините, тя била разрушена при земетресение. Сега горещата вода тече през тая чешма, като температурата и не позволява да се пие директно от чучура. По-надолу към селото, има басейн, който също, мисля, е минерален. Въобще, района е богат на минерални извори.
От чешмата до водопада води добре поддържана пътека, минаваща покрай Стара или Костенска река, на която е и самият водопад.
Желанието ми за снимки на реката бързо се изпари, защото и тук плетеницата от клони загрозяваше иначе приятното речно корито. А и целта беше самият водопад!
Желанието ми за снимки на реката бързо се изпари, защото и тук плетеницата от клони загрозяваше иначе приятното речно корито. А и целта беше самият водопад!
Ето го и него! Наистина пълноводен, буен и красив, като може би, по-фотогеничен е само през зимата, когато е скован от ледове. Водният пад има височина от около 12 метра.
Наместих се на един камък в коритото на реката снимах веднъж за проба. След това, за по драматичен ефект на водата, извадих един ND филтър, който бях купил скоро и още не бях снимал с него. Ефекта от такъв филтър е, че позволява снимане на доста по-ниски скорости и "замразява" водата придавайки и "копринен" ефект. По-долу има пример.
Наместих се на един камък в коритото на реката снимах веднъж за проба. След това, за по драматичен ефект на водата, извадих един ND филтър, който бях купил скоро и още не бях снимал с него. Ефекта от такъв филтър е, че позволява снимане на доста по-ниски скорости и "замразява" водата придавайки и "копринен" ефект. По-долу има пример.
Мястото на което бях застанал, беше доста близо до водопада и фината водна мъгла бързо полепваше по филтъра и обектива, та нямах време да преглеждам направените снимки. Не исках после да бърша стъкла, вместо да си правя кефа.
Нещо обаче ми подсказваше, че не всичко е както трябва. Може би това "нещо" беше цената на новия ми филтър. След като направих още една снимка от друга позиция, се отдалечих на "сухо" разстояние и прегледах заснетото. И, о чудо, нямах нито един свестен кадър!
Филтъра беше уникален боклук (очаквано, според цената), като не само сваляше зверски резолюцията и кривеше цвета, а и толкова убийствено понижаваше контраста, че снимките изглеждаха, като снимани през пушек! И това се виждаше ясно, даже на малкия дисплей на апарата.
За пореден път се заричам, никога повече да не купувам евтини боклуци!
Сетих се, че в чантата си нося друг ND филтър, който леко "затопля" цветовете и за това го бях отписал, но при създалата се ситуация, нямах друг избор. Направих една снимка с и една без него, за илюстрация на ефекта от такъв филтър. Последната е единствената, що годе прилична. Нито една от горните не ми допада, но не ги повторих, защото се събраха много хора, а и бях ядосан на себе си вече нямах желание! Едвам успях да изкарам нещо на компютъра вкъщи, но ги качих тук да стоят, като обица на ухото!
Филтъра беше уникален боклук (очаквано, според цената), като не само сваляше зверски резолюцията и кривеше цвета, а и толкова убийствено понижаваше контраста, че снимките изглеждаха, като снимани през пушек! И това се виждаше ясно, даже на малкия дисплей на апарата.
За пореден път се заричам, никога повече да не купувам евтини боклуци!
Сетих се, че в чантата си нося друг ND филтър, който леко "затопля" цветовете и за това го бях отписал, но при създалата се ситуация, нямах друг избор. Направих една снимка с и една без него, за илюстрация на ефекта от такъв филтър. Последната е единствената, що годе прилична. Нито една от горните не ми допада, но не ги повторих, защото се събраха много хора, а и бях ядосан на себе си вече нямах желание! Едвам успях да изкарам нещо на компютъра вкъщи, но ги качих тук да стоят, като обица на ухото!
На връщане се загледах в една пътечка, от другата страна на реката, която също не беше пожалена от тежката зима. На снимката долу се виждат останките от парапет и стълби, по които някога съм се разхождал, а сега бяха погълнати от свлачище.
Спомних си, че Вазов, някъде тук, вдъхновен от природата, бе написал стихосбирката си "Юлска китка", а на водопада е посветил стихотворенията "Над водопада" и "Водопадът плаче".
Спомних си, че Вазов, някъде тук, вдъхновен от природата, бе написал стихосбирката си "Юлска китка", а на водопада е посветил стихотворенията "Над водопада" и "Водопадът плаче".
След водопада се запътих към хижа Гургулица. Някъде до нея имаше още един водопад- Скаловитец, за който само бях слушал. Добре щеше да бъде, да снимам и него!
По пътя нагоре разрухата продължаваше. Постройките, които някога бяха места за почивка, сега са оставени на милостта на времето.
По пътя нагоре разрухата продължаваше. Постройките, които някога бяха места за почивка, сега са оставени на милостта на времето.
Преди, на това място имаше ски писта, но като цяло, към Костенец явно интересът е спаднал.
Нататък, в гората, снегът усилено се топеше, като образуваше мощни потоци и преминаването на пряко беше силно затруднено.
Приятелят ми, с когото бях, се беше запилял някъде и аз продължих сам. Търсейки подходяща гледна точка за снимка на тия пролетни потоци, неусетно се заслушах в звуците на гората. Ромоленето на стичащата се вода и песента на първите птици ми подействаха толкова релаксиращо, че не можех да помръдна. Исках така да слушам цял ден и това да не свършва. И малко по-късно, така зверски ме домързя, че звъннах на Дидо да го питам къде е. Беше стигнал почти до хижата, но се съгласи да се върне. А и в далечината се чуха гръмотевици...
Приятелят ми, с когото бях, се беше запилял някъде и аз продължих сам. Търсейки подходяща гледна точка за снимка на тия пролетни потоци, неусетно се заслушах в звуците на гората. Ромоленето на стичащата се вода и песента на първите птици ми подействаха толкова релаксиращо, че не можех да помръдна. Исках така да слушам цял ден и това да не свършва. И малко по-късно, така зверски ме домързя, че звъннах на Дидо да го питам къде е. Беше стигнал почти до хижата, но се съгласи да се върне. А и в далечината се чуха гръмотевици...
Харесах си това местенце, да го изчакам и чакайки, влязох през телефона в интернет. Зачетох за водопада Скаловитец и в някакъв форум, някой беше показал някоя и друга снимка от него, но пишеше още, че по пътя натам, се били натъкнали на пресни следи на мечка, а на връщане имало и нови. Явно планината крие изненади!
Слязохме до паркинга и огладнели, се наместихме в един ресторант, до самия паркинг. За скромна сума ни нагостиха с великолепни ястия. Препоръчвам ресторанта, на който не видях името, но в двора си има шадраван. Малко след като се нахранихме, заваля дъжд и си тръгнахме към вкъщи.
Петър Станков