Кътински офроуд
Скуката е голяма работа, като мързела- все мотори към развитие! Не, че именно този ден се развих като фотограф или офроуд пилот, но точно скуката ме прати по тия места. Над Кътина, посока Нови Искър, знам, че има черен път и няколко езера, до които никога не бях ходил. И, ето ме там!
След като подминах Синият вир, реших да опитам да се кача с колата колкото може по-нагоре, като си мислех, че би ще се видят Кътинските пирамиди. Но съвсем скоро разбрах, че се отдалечавам от мястото, а и пътят не беше никак подходящ за лек автомобил. На подходящо място обърнах и поех надолу.
След като подминах Синият вир, реших да опитам да се кача с колата колкото може по-нагоре, като си мислех, че би ще се видят Кътинските пирамиди. Но съвсем скоро разбрах, че се отдалечавам от мястото, а и пътят не беше никак подходящ за лек автомобил. На подходящо място обърнах и поех надолу.
Оказа се, че малко съм се надценил и спускането ще се окаже по-сложно от изкачването! Бях с летни гуми, почти без грайфер (такива са си, не са стари) и по сипея удържането на колата си беше висш пилотаж. На места минавах и на три гуми, но ползвах коловозите или по-скоро- улеите от стичаща се вода, за да убивам скорост по-лесно.
Оказа се здрава колата, но нервите ми не толкова! Спуснах се пак до Синият вир и си мислех, че вече не искам офроуд!
Направих една, две снимки на езерото, но от някъде се появи едно ловджийско псе, пльосна се във вира, после се изтръска, като ме заля и мен, и техниката! Насочи се към статива с апарата, който беше до водата и тъкмо виждах, как го обръща, когато се появиха и ловците и го повикаха! И всичко това, за 2-3 секунди! Аз едва си бях отворил устата да извикам на кучето и всичко свърши!
Махнах се и от там и се качих до пирамидите, но с насрещното слънце, бързо се отказах. И пак ми се дощя да покарам по черните пътища! Не знам защо не съм си купил джип, като това много ме влече!
Насочих се към Нови Искър, по предварително набелязаното трасе. И не след дълго се появи това езеро, което наричат "Тайна" Самото езеро не е нищо особено, но е в чудна местност.
Боровите гори контрастираха със зеления си цвят на пожълтелите тук-там широколистни, а цвета на небето още повече допълваше пейзажа!
Поиграх си малко да размажа гората и резултатът даже ми хареса! Борове, брези и синьо небе, абе цветничко и шаренко.
После продължих напред и пътят ме изкачи на някакво било, от където имаше също добри гледки. Винаги съм искал да имам в кадрите си точно този светлозелен или млечнозелен цвят, който е специалитет на KANON, но моят NIKON често не го "вижда" и избива в жълто. Сега, още на дисплея на апарата го познах!
Нататък трасето ме спусна от билото по също толкова ужасни пътища, като в началото, но нали това исках? Покачих си адреналина достатъчно и вече имах нужда от почивка.
Бях над езерото "Изомат" ,а може и да грешах, но поспрях и поседнах на тревата. Времето бе чудно! Слънчево, топло и тихо, само за пикник. Е,аз не се бях подготвил за това, но се отпуснах на тревата и задрямах. Събудиха ме звънчетата на няколко козички, водени от една баба, с която побъбрих и даже се оказа комшийка в София. Познавала и родителите ми...
Тя ми разказа, че отдолу имало мина за въглища, която от години се запалила и тлее. Пушекът се вижда отдалеч, а земята наоколо е топла. Не знаех това, нищо, че живея на двадесетина километра.
Разделихме се по живо, по здраво и напънах пак по баира...Не след дълго стигнах до асфалт и се потопих в ежедневието.
Петър Станков