_Лещен и Ковачевица през Ноември
_ От доста време се каня да посетя западни Родопи и ето, чак през Ноември ми се отвори възможност.
Не много рано тръгнахме от София. Времето беше ясно, но по магистрала Люлин се гмурнахме в гъста мъгла.
И понеже целта на пътуването беше чисто фотографска, мъглата не беше желана, но... факт.
До Предела не се виждаше нищо на повече от 50 метра. Така или иначе, продължих да шофирам и стигнахме до Огняново.
А там, пътя продължава през циганската махала и слънцето вече се беше показало, та оживлението по шосето направо ме удиви. Пълно с циганета между 2 и 5 години, но много, направо като хлебарки (не в обиден смисъл, бяха много чаровни и някак- живи).
Играеха си по средата на улицата и за момент се зачудих как ще мина. Но малчуганите не ме накараха да ползвам клаксона.
За съжаление, не посмях да сляза и да снимам.
Някъде по-нагоре ме привлече гледката към Пирин, въпреки, че въздуха беше мръсен- още имаше малко мъгла или от нещо друго- просто си беше мътно.
Не много рано тръгнахме от София. Времето беше ясно, но по магистрала Люлин се гмурнахме в гъста мъгла.
И понеже целта на пътуването беше чисто фотографска, мъглата не беше желана, но... факт.
До Предела не се виждаше нищо на повече от 50 метра. Така или иначе, продължих да шофирам и стигнахме до Огняново.
А там, пътя продължава през циганската махала и слънцето вече се беше показало, та оживлението по шосето направо ме удиви. Пълно с циганета между 2 и 5 години, но много, направо като хлебарки (не в обиден смисъл, бяха много чаровни и някак- живи).
Играеха си по средата на улицата и за момент се зачудих как ще мина. Но малчуганите не ме накараха да ползвам клаксона.
За съжаление, не посмях да сляза и да снимам.
Някъде по-нагоре ме привлече гледката към Пирин, въпреки, че въздуха беше мръсен- още имаше малко мъгла или от нещо друго- просто си беше мътно.
_ Следваща спирка- Лещен. Никога не бях ходил там. Извадих апарата. Пирин се извисяваше на заден план, леко забулен.
_ Бях виждал в интернет снимки на интересна къщичка в Лещен, потърсих я и я намерих. Опитах да заснема "глинената къща", но Слънцето беше точно отсреща и
трябваше да се задоволя само с някои дребни детайли. Малко съжалявах за
яркото слънце. Май с мъгла беше по-добре.
Снимах извън оградата, но видях, че някакви други туристи влязоха в двора и аз се пресрамих. Направих една-две снимки, но като снимах единия прозорец, ми направи впечатление,че вътре има хора. Стана ми тъпо и се разкарах веднага.
Въпреки, че къщата е атрактивна, все пак е частен имот и такова нахлуване на туристи, сигурно е ужасно! А и в тая част на България, сигурно има и друго за снимане.
_Все пак, наоколо есента беше дошла с пълна сила и пощраках на обедно слънце лещенски къщи на фона на пъстри багри.
Много харесвам тия типично родопски каменни покриви. С тях къщите изглеждат някак по-уютни и може би някой път трябва да остана да нощувам в в такава къща. Но ми е направило впечатление, че в западни Родопи покривите са с по-големи стрехи, доколкото в централни и източни стреха почти липсва. Комините обаче, са произведения на изкуството! Естествено, тия, които са добре запазени или адекватно реставрирани.
_След кратка разходка над селото, потеглихме към Ковачевица. Точно преди
нея се минава през малка горичка, която ме накара да сляза от колата.
Цвета на листата беше неповторим и всичко наоколо изглеждаше като взето
от някоя приказка.
_Заснех няколко кадъра и продължихме нататък. Вече в Ковачевица,
оглеждайки се наоколо се зачудихме с жена ми дали не се преекспонира
малко красотата на това място. Мръсотията и прахта по улиците ми дойдоха
в повече. Повечето къщи пустееха и се рушаха.
Все пак, някои къщи и улички изглеждаха добре, нищо, че са празни.
Това е HDR. Контраста в уличката беше много голям и няма камера с такъв динамичен обхват, която да улови всичко в един кадър. Постарах се да изглежда максимално реалистичен, не обичам типичните пресатурирани HDR-и.
_Почти нямаше какво да се види, та завъртях един 50/1,8 и малко се заиграх с едни кучета. Едното тръгна след нас, но никак не хареса идеята да го снимам. Срамежливо извръщаше глава при всеки мой опит. Успях само, когато се наведе да пие вода.
После си избирах по-неподвижни модели.
_Имахме още време и се запътихме по някаква екопътека, на която не помня името. Трябваше да стига до малък параклис. Над селото поне природата беше по- благодатна. Направихме още по някой кадър, беше топло и приятно, но дъщеря ми огладня и се размрънка...
_Приятели ни бяха похвалили "кръчмата" в Лещен и вече доста гладни,
единодушно решихме да се разделяме с Ковачевица и да се връщаме обратно.
_ Похапнахме местни специалитети и си тръгнахме, вече уморени. В Огняново
малките дечица ги нямаше, но си беше оживено. Местните се взираха в нас
и ние в тях...
_Някъде по пътя, около Банско,
Слънцето се скри зад Пирин и се насладихме на един от най-впечатляващите залези, които съм виждал. Небето и облаците изглеждаха като от друг свят. Взех апарата и се затичах през крайпътните храсти, за да изляза на открито. В бързината, обаче, забравих статива, а всичко се променяше бързо. Беше ме страх да не испусна момента и не се върнах до колата да го взема. Снимах от ръка и без да си видя настройките на апарата- грешка, която няма скоро да забравя.
JPG, авто WB... и след по-малко от 2 минути, всичко свърши. С неохота
прибрах апарата си и се отправихме към дома.
Слънцето се скри зад Пирин и се насладихме на един от най-впечатляващите залези, които съм виждал. Небето и облаците изглеждаха като от друг свят. Взех апарата и се затичах през крайпътните храсти, за да изляза на открито. В бързината, обаче, забравих статива, а всичко се променяше бързо. Беше ме страх да не испусна момента и не се върнах до колата да го взема. Снимах от ръка и без да си видя настройките на апарата- грешка, която няма скоро да забравя.
JPG, авто WB... и след по-малко от 2 минути, всичко свърши. С неохота
прибрах апарата си и се отправихме към дома.
Петър Станков