Северно черноморие
Бургас беше последното място, което посетихме по Южното Черноморие. Принципно, плановете бяха- южно от Бургас и северно от Варна. Цялото крайбрежие, от Резово до Дуранкулак, би бил убийствено уморителен преход и физически, и финансово.
Потеглихме около обяд, направо към Каварна, като нямахме резервация за хотел и се надявахме да си намерим нещо на място. Там тъкмо бе приключил рок феста и нямаше причина всички хотели да са заети. Въпреки това, не ми се искаше да се бавим много по пътя и не отбих почти никъде, преди да подминем разклона за Балчик. Там, обаче, една слънчогледова нива, огряна от слънцето, на фона на красиво небе ме накара да спра. Оказа се, че е оградена и не можех да получа исканата от мен, по-ниска гледна точка, но, въпреки това заснех няколко нелоши кадъра.
Потеглихме около обяд, направо към Каварна, като нямахме резервация за хотел и се надявахме да си намерим нещо на място. Там тъкмо бе приключил рок феста и нямаше причина всички хотели да са заети. Въпреки това, не ми се искаше да се бавим много по пътя и не отбих почти никъде, преди да подминем разклона за Балчик. Там, обаче, една слънчогледова нива, огряна от слънцето, на фона на красиво небе ме накара да спра. Оказа се, че е оградена и не можех да получа исканата от мен, по-ниска гледна точка, но, въпреки това заснех няколко нелоши кадъра.
Малко по-късно пристигнахме в Каварна, но започнах малко по малко да се разочаровам. Първо, по улиците нямаше почти никакви хора- крайно нетипично за разгара на сезона, после се появи и проблем със заведенията за хранене, пълна липса на улично осветление (светих си с телефона в парка, след вечеря, за да намеря пътя)... Но, да не развалям репутацията на градчето! Може би сме улучили лош момент, авария някаква, знам ли. Та така, намерихме хотелче, малко мизерно, но цената беше приемлива.
Бързо се настанихме и отпрашихме към Болата. Това е малък залив, на север от Калиакра, за който само бях слушал, но никога не го бях виждал на живо. Голям мерак имах да добавя снимки към колекцията си от тук! И, според мен, имаше защо! Мястото е удивително красиво! Малък плаж, с хубав, ситен пясък, море, спокойно, като в басейн, кръчмичка на плажа... Какво друго му трябва на човек?
Красив пейзаж, разбира се!
Бързо се настанихме и отпрашихме към Болата. Това е малък залив, на север от Калиакра, за който само бях слушал, но никога не го бях виждал на живо. Голям мерак имах да добавя снимки към колекцията си от тук! И, според мен, имаше защо! Мястото е удивително красиво! Малък плаж, с хубав, ситен пясък, море, спокойно, като в басейн, кръчмичка на плажа... Какво друго му трябва на човек?
Красив пейзаж, разбира се!
Качих се на високо по една пътека, от където се откриваше невероятна гледка към залива. Снимах го от всички гледни точки, само дето небето не ми допадаше- едно, такова, скучно, нито едно облаче!
На другия ден, пак същото небе. Снимах и от другата страна, с изглед към Калиакра в далечината. Докато се изкачвах по скалите, които се виждат на първата снимка, се случи странно произшествие. В тревата беше пълно със скакалци и като ходех, ги подплашвах. Скачаха и хвърчаха навсякъде около мен и един охранен екземпляр се удари в обектива ми. Имах завит поляризиращ филтър, от тия, дето едвам се чистят и като го погледнах, видях че е останало петно от някакъв прашец от скакалеца. Не носех нищо у себе си, бях само по бански и нямаше с какво да го избърша, за това го развих и снимах без него. Но, странното бе, че после, като се прибрах, петното нямаше премахване! Със специалните разтвори за почистване, едвам, с много търкане успях, но се чудех, какво ли ми лепна това добиче!
Вечерта се отбихме на Калиакра. Ядохме сладоледи, седяхме по камъните, като се мотаехме умишлено, за да дочакаме хубавата светлина по залез. А залезът донесе със себе си една не особено типична, но много приятна, лилаво-розова картинка, която следващите вечери не се повтори. Обикновено, след като слънцето се скрие, небето се обагря в оранжево-червен цвят, но тая вечер беше различно.
Харесах си арката на пурпурния фон и прекарах времето си основно около нея. И без друго, по скалите на носа се събраха още много фотограф-ентусиасти, като мен и не беше нужно да се пречкаме един на друг. Пък и мястото ми си го биваше!
Харесах си арката на пурпурния фон и прекарах времето си основно около нея. И без друго, по скалите на носа се събраха още много фотограф-ентусиасти, като мен и не беше нужно да се пречкаме един на друг. Пък и мястото ми си го биваше!
На връщане към Каварна, минавайки покрай ветрогенераторите, пак разпънах статива. Небето продължаваше да стои обагрено в същите цветове, та даже и лъчи някакви улови матрицата на апарата ми. Можех да стоя и да гледам с часове, как перките на турбините спират една по една, а светлината на залеза бавно чезне на запад...
Сутринта, за първи път, откакто съм на морето, се събудих по светло. Скочих бързо, с усещането, че съм пропуснал нещо важно и веднага, още леко объркан, се качих в колата. Запалих и... не знаех на къде да потегля.
Сетих се за едно възвишение, до плажа на Каварна. Наричат го Чиракман, а името значело "факел", "светилник". Предполага се, че в миналото там е имало фар и е служел за ориентация.
Това беше най- близкото място, което можех да снимам преди утрото да порасне и да стане ден. Избрах си позиция и извадих апарата, но бях закъснял. Исках да уловя мига, в който светлината едва докосва върха на Чиракман и после, постепенно се спуска надолу, огрявайки неповторимия каварненски бряг, но това беше вече минало. Разочарован от себе си, си тръгнах с провесен нос.
Сетих се за едно възвишение, до плажа на Каварна. Наричат го Чиракман, а името значело "факел", "светилник". Предполага се, че в миналото там е имало фар и е служел за ориентация.
Това беше най- близкото място, което можех да снимам преди утрото да порасне и да стане ден. Избрах си позиция и извадих апарата, но бях закъснял. Исках да уловя мига, в който светлината едва докосва върха на Чиракман и после, постепенно се спуска надолу, огрявайки неповторимия каварненски бряг, но това беше вече минало. Разочарован от себе си, си тръгнах с провесен нос.
Отидох право в парка, да се поклоня пред паметника на един от идолите в рок музиката, когото лично аз поставям на първо място като вокал и творец! ПОЧИВАЙ В МИР РОНИ !
След неуспешната сутрин, отидохме пак на плаж на Болата. Това място ме плени завинаги с красотата си и исках да прекарам колкото може повече време тук. Снимах скалистия бряг и сам си се чудех, колко близко е до Калиакра, а аз, въпреки, че съм ходил доста пъти там, не съм и подозирал за съществуването на това райско кътче!
Ерозията е отмивала в хилядолетията ронливата скала и е създавала, пласт по пласт, удивителни форми. Харесах си някои неща, пък и цветовете бяха едни ярки, та си позволих да ги покажа и тук.
След като се изтощихме докрай, кой от лежане, кой от плуване или катерене по камънаци, след като и слънцето се скри зад скалите на Болата и захладня, не ни остана нищо друго, освен да се насладим на поредния залез от Калиакра.
Само дето цветовете от миналата вечер не бяха същите.
Сутринта, в която трябваше да напуснем Каварна, не си позволих лукса, пак де се успя. Много преди да се съмне, вече крачех бодро, с кафе в ръка, като се бях насочил към самия Чиракман. Този път исках да видя изгледа от, а не към него. Беше облачно и много тъмно, та трудничко държах посоката. В началото, до града, се движех по черен път, но после той свърши и май се лутах на посоки. След като поне малко се развидели, хванах верния път. Небето не предвещаваше хубаво време. Имаше облаци до хоризонта. Вече бях стигнал до върха зад Чиракман, когато започна да припръсква дъжд. Реших да изчакам малко и седнах на тревата, да си пия кафето. Е, няма такъв кеф!
Изгрева започваше, виждаше се част от морето, като в разрязана огромна купа, част от града също можех да вкарам в кадър и реших да остана! Направих няколко снимки, но времето ме прогони. На това място е много ветровито и в комбинация с усилващият се дъжд, снимките взеха да не се получават. Прибрах си апарата, но останах да пия кафе, додето бе възможно. Чак когато наистина заваля, тръгнах обратно.
Изгрева започваше, виждаше се част от морето, като в разрязана огромна купа, част от града също можех да вкарам в кадър и реших да остана! Направих няколко снимки, но времето ме прогони. На това място е много ветровито и в комбинация с усилващият се дъжд, снимките взеха да не се получават. Прибрах си апарата, но останах да пия кафе, додето бе възможно. Чак когато наистина заваля, тръгнах обратно.
Следващото място, на което отседнахме, беше Балчик. За плаж не ставаше още, а и плажа там е един...Двореца и ботаническата градина, обаче, не можехме да пропуснем! Хареса ми гледката от едно мостче към малък водопад, като се виждаше и малка къщичка, винарна, но аз вино не пия!
В Бчлчик останахме само една вечер. Самият град е разположен на много хълмове и улиците му са едно непрекъснато изкачване и спускане. Снимка от вечерната разходка по крайбрежната алея.
На хоризонта се появи голям товарен кораб, но вече беше доста тъмно и не успях да направя добър кадър.
На сутринта, знаейки си урока, изкачих един от хълмовете с изглед към града, но изгревът ме изненада! Не беше над морето! Господи, колко съм наивен! Направих дълга панорама, но тук не мога да я кача цялата, та само част от нея. И без друго не става, твърде измити бяха цветовете, но колкото за общ план, бива.
През деня, след като се изкъпахме и в морето на Балчик, потеглихме към Варна. Отседнахме в мои роднини и не остана много време за снимки. Все пак, надвечер, излязохме за малко.
Емблематичната за морската ни столица катедрала "Свето Успение Богородично".
Отидохме набързо и до Св. Константин и Елена. Ей тая горичка, в двора на един хотел ми хареса, като добро местенце за отдих в големите жеги.
И малък, закътан плаж, но снимката не стана. Беше почти тъмно.
Завършвам тази втора част със снимка на оживлението, типично за местата с повече хора, където и аз трябваше да се върна.
Общо 11 дни и 1670км. навъртени по републиканската пътна мрежа. Много непоказани места и много изтървани моменти, поради неумение или ограничения от страна на техническото оборудване. И много, много хубави спомени!
Петър Станков