2011 в снимки
Още в самото начало на годината усетих, че няма да мога да снимам достатъчно. Някак, страстта я нямаше.
Първите дни бяха мразовити и нямах желание за дълги преходи
Снимките от Януари са близо до, или в града.
Първите дни бяха мразовити и нямах желание за дълги преходи
Снимките от Януари са близо до, или в града.
Мъгливо и мразовито, нищо не заснех при разходка в софийското поле.
-22 градуса показваха термометрите в края на Януари. Май се оказа най- студеният ден в годината.
През Февруари още по- малко ми се снимаше.
Разходих се до Витоша, да провокирам желанието си, но... нищо.
А непознат колега снимаше ли, снимаше. Завидях благородно и по снежните пътеки- у дома!
Разходих се до Витоша, да провокирам желанието си, но... нищо.
А непознат колега снимаше ли, снимаше. Завидях благородно и по снежните пътеки- у дома!
През Март, слънчевото време трябваше вече да ме пробуди от зимната апатия, но не.
Първото излизане над Кладница, към хижа Селимица бе по- скоро приятна разходка.
Първото излизане над Кладница, към хижа Селимица бе по- скоро приятна разходка.
По- късно през Март се запътих да търся водопад "Котлите", близо до Годеч.
Беше мокро и кално, хлъзгаво и неприятно като цяло. Нямах точно описание на мястото и след доста лутане, едва по обед стигнах.
За зла участ обаче,излязох в горния край на водопада. А от там не се виждаше почти нищо.
Много време изгубих да се спусна до долу. Високо е около 25 метра, скалите са гладки, а обувките ми кални...Обиколих малко през едни шубраци, но не беше по- лесно. Ужасно стръмно и непроходим гъсталак, но връщане няма! Като слязох долу, Слънцето вече беше зад скалите и светлината беше неподходяща за добри снимки. Нищо, ще се върна друг път!
Беше мокро и кално, хлъзгаво и неприятно като цяло. Нямах точно описание на мястото и след доста лутане, едва по обед стигнах.
За зла участ обаче,излязох в горния край на водопада. А от там не се виждаше почти нищо.
Много време изгубих да се спусна до долу. Високо е около 25 метра, скалите са гладки, а обувките ми кални...Обиколих малко през едни шубраци, но не беше по- лесно. Ужасно стръмно и непроходим гъсталак, но връщане няма! Като слязох долу, Слънцето вече беше зад скалите и светлината беше неподходяща за добри снимки. Нищо, ще се върна друг път!
На връщане уцелих верния път, даже видях в далечината малка пещера, но нямаше време. Другият път!
През Април, Гложенският манастир едва изплува за момент от мъглите.
Пак Април. Еленска базилика.
И яз. Душанци.
Обичам Искърското дефиле. Трудно е обаче да се уцели удачния момент за снимки. Аз не случих.
Май месец, над Карлуково.
Май месец, над Карлуково.
Входът на Проходна пещера. Отблизо не го показвам, защото нямам уменията да пресъздам това велико творение на природата! Размерите, мащабът, абе- трябва да се види!
Пак през Май, над Годеч.
Края на Май реших да сменя системата и минах на Никон.
Първите снимки бяха чак през Юни.
Юни- Мальовица.
Първите снимки бяха чак през Юни.
Юни- Мальовица.
Преходът обаче, свърши до хижата. Времето не беше на наша страна. Изля се такъв юнски порой, че щеше да е безрасъдно да се продължи. В Рила пролетта е доста динамична и времето се променяше за минути. Гръмотевици, дъжд, мъгли, в крайна сметка разумът надделя и тръгнахме надолу.
Юни, Ритлите, Искърско дефиле.
Юли, устието на Велека. Качих се точно на обяд, ужким да го намеря за последващо посещение. На Гугъл ърт бях гледал, че има черен път и поех с колата. Пътя, който изминах до там, обаче, няма да забравя никога! От сателит се вижда ясно- може би е редовно ползван, но на живо е страшно! На места е толкова стръмно, че се усъмних в колата си, изровен по 50 сантиметра и повече, има коловози от камиони, толкова дълбоки и пълни с кал, че хлъзнеш ли се в него, оставаш там! На всичкото отгоре, няма място, на което да обърнеш и да се върнеш обратно. Всички с мен се бяха умълчали, осъзнавайки, че това може да е последното пътуване с тая кола. Но Ксантията се държа мъжки и вдигната горе, благодарение на хидравличното окачване, ни закара и върна успешно! За второ посещение, по изгрев, не намерих кандидати.
Юли, Корабите до Синеморец.
И неизбежен "изгрев с лодка"
Юли, северно черноморие, залив Болата. Едно уникално място.
Калиакра през Юли по залез.
През Септември прелетях през Белоградчик, на път към Магурата.
В пещерата бях ходил още като ученик и не помнех подробности. Сега обърнах по- голямо внимание на фигурите, които показваше водача и се впечатлих особено от това лице. Наричат го "лицето на Исус".
Може би нямам голямо въображение и трудно свързвам подобни форми с опознаваеми обекти, но това тук ме изуми. Изключително голяма прилика с човешко лице и то с "божествено" излъчване. Според мен много точно определено като "лицето на Исус".
По-долу е целият кадър, това е леко завъртян кроп, за по- лесно разпознаване.
По-долу е целият кадър, това е леко завъртян кроп, за по- лесно разпознаване.
Края на октомври затърсих есента. Първи опит, Кътински пирамиди.
Пак там ме грабна това блато с цветовете си. По-късно научих, че си има име- Синият вир. Не дочаках залез по ред причини.
Началото на Ноември. Любимото Искърско дефиле. Вазова екопътека до село Заселе. Пак дъжд... и мъгла.
Един прекрасен залез, за който не бях подготвен. Не взех статив.
Ноември. Родопи и Пирин на заден план.
Декември, близо до София. Витоша е красива планина, но незаслужено я пренебрегвам. Може би ще се поправя!
Така се изтърколиха 12 месеца, през които разбрах, че добрите фотографии не стават само с по-хубава техника. Трябва да търсиш момента, а не да се надяваш, че той ще те открие. Може това да отнема повече време и усилия, но си струва!
Ч. Н. Г. Да сме здрави!
Петър Станков