Равносметка за 2012 година, преди края на света
През изминалата година много неща не се случиха точно така, както ги бях планирал. Даже и предсказанието на Маите не се сбъдна...
От фотографска гледна точка, успях да допълня "арсенала" от обективи с един Nikkor 70-300 VR и замених статива си Velbon с много по-удобен Manfrotto 190 XPROB. Купих си и някои необходими филтри, като направих компромис с цената и после се самобичувах, но беше късно! На по-късен етап рябваше да ги купувам пак. Всичко това НЕ направи снимките ми по-добри, естествено!
А какво не успях? Не успях да си купя така мечтания ултра широк обектив, не успях и да отделя повече време и средства за пътуване. Искаше ми се да се запозная с някой от любимите ми автори пейзажисти и да спретнем някое излетче! Четейки блоговете им, съм убеден, че са прекрасни хора и творци и с удоволствие бих се учил от работата им. А, както един от тях казва, най-добре се учи "на терен". Страшно ми липсват контакти с точно такива хора и може би, това е най-голямото ми желание- да има с кого да практикувам любимото си хоби пейзажна фотография!
Но това е равносметката за годината! Такава, каквато ще я видите по-долу.
От фотографска гледна точка, успях да допълня "арсенала" от обективи с един Nikkor 70-300 VR и замених статива си Velbon с много по-удобен Manfrotto 190 XPROB. Купих си и някои необходими филтри, като направих компромис с цената и после се самобичувах, но беше късно! На по-късен етап рябваше да ги купувам пак. Всичко това НЕ направи снимките ми по-добри, естествено!
А какво не успях? Не успях да си купя така мечтания ултра широк обектив, не успях и да отделя повече време и средства за пътуване. Искаше ми се да се запозная с някой от любимите ми автори пейзажисти и да спретнем някое излетче! Четейки блоговете им, съм убеден, че са прекрасни хора и творци и с удоволствие бих се учил от работата им. А, както един от тях казва, най-добре се учи "на терен". Страшно ми липсват контакти с точно такива хора и може би, това е най-голямото ми желание- да има с кого да практикувам любимото си хоби пейзажна фотография!
Но това е равносметката за годината! Такава, каквато ще я видите по-долу.
Януари
Още началото на месеца, зимата ни стегна в хватката си. През студените месеци имам по-малки доходи и прецених, че не е добре да се отдалечавам много от София.
Първото ми снимане за годината беше на гьоловете на Негован. Пристигнах по светло и имах време да се огледам добре, но и добре да измръзна. Стегнах се да изчакам залеза, въпреки много ниските температури и докато търсех позиции, за малко да пропадна в леда!
Още началото на месеца, зимата ни стегна в хватката си. През студените месеци имам по-малки доходи и прецених, че не е добре да се отдалечавам много от София.
Първото ми снимане за годината беше на гьоловете на Негован. Пристигнах по светло и имах време да се огледам добре, но и добре да измръзна. Стегнах се да изчакам залеза, въпреки много ниските температури и докато търсех позиции, за малко да пропадна в леда!
Арктическият студ рисуваше с ледени кристали, но смразяваше и кръвчицата ми! Все пак заснех тази замръзнала тръстика в последния момент, преди да почне да пада мъгла.
Не след дълго всичко се скри от погледа и ми се изясни, че залез няма да има! А трите свраки на брезата бяха единствените живи души наоколо, без да броим моята. Виждаше се в реално време, как мъглата буквално "залепва" по клоните. С всеки следващ поглед дърветата побеляваха повече и повече.
Обикалях в очакване на някаква промяна, като даже и не вадех апарата. По-скучен залез рядко може да се види! Всичко обгърнато в мистерия и студ, а светлината- никаква!
Все пак, преди съвсем да се стъмни, Слънцето се показа за кратко, като съвсем леко оцвети короните на дърветата на островчето и това беше единственият ми по-смислен кадър! Или по-скоро, по-малко безсмислен!
През останалата част от месеца не мръднах от вкъщи, с изключение на някоя разходка в парка и до някоя ледена пързалка.
През останалата част от месеца не мръднах от вкъщи, с изключение на някоя разходка в парка и до някоя ледена пързалка.
Февруари
Същата работа! Никакво пътуване, а ми се снима, та ще полудея!
Начесвах си крастата в парка, но няма нищо за показване. А студът продължаваше, като стигаше до -22, -25 С.
Същата работа! Никакво пътуване, а ми се снима, та ще полудея!
Начесвах си крастата в парка, но няма нищо за показване. А студът продължаваше, като стигаше до -22, -25 С.
И снегът в софийското поле се задържа повече от два месеца, при условие, че валя само около Нова година.
Яка скука, студ и никаква възможност за пътуване! А и никой от приятелите ми не иска да мръдне от тях!
Аз нямам добра зимна екипировка и при положение, че не съм и достатъчно опитен в планините, щеше да е неразумно да ходя сам при тия условия.
Една грешка може да е фатална, особено в този сезон!
Аз нямам добра зимна екипировка и при положение, че не съм и достатъчно опитен в планините, щеше да е неразумно да ходя сам при тия условия.
Една грешка може да е фатална, особено в този сезон!
Март
Месецът започна обещаващо, като се вземе пред вид бездействието ми цяла зима. Спретнах едно кратко излетче до Костенският водопад.
Горе зимата си бе отишла. Снегът се топеше и за пръв път виждах толкова пълноводен тоя водопад. Природата още беше в летаргия, но реката, с придошли сили от топящия се сняг, образуваше водни вихри, който щяха да са интересно допълнение към снимките.
Щяха, но уви! По-горе споменах, че си бях купил 3 стопов ND филтър, какъвто още нямах.Той се оказа някакъв абсолютен боклук (очаквано, според цената му), който при насрещна светлина толкова понижаваше контраста, че беше неизползваем. Да, ама това го разбрах твърде късно! Нямах нито една снимка!!!
А, интересно, в същия комплект филтри имаше и градиент, който си е ОК.
Долната снимка само илюстрира, защо да не си купувате евтини филтри! А да снимаш водопад на висока скорост, май е непозволено и се преследва от закона, нали? ;)
Самата снимка е доста мъчена в шопа, иначе и това не се виждаше.
Месецът започна обещаващо, като се вземе пред вид бездействието ми цяла зима. Спретнах едно кратко излетче до Костенският водопад.
Горе зимата си бе отишла. Снегът се топеше и за пръв път виждах толкова пълноводен тоя водопад. Природата още беше в летаргия, но реката, с придошли сили от топящия се сняг, образуваше водни вихри, който щяха да са интересно допълнение към снимките.
Щяха, но уви! По-горе споменах, че си бях купил 3 стопов ND филтър, какъвто още нямах.Той се оказа някакъв абсолютен боклук (очаквано, според цената му), който при насрещна светлина толкова понижаваше контраста, че беше неизползваем. Да, ама това го разбрах твърде късно! Нямах нито една снимка!!!
А, интересно, в същия комплект филтри имаше и градиент, който си е ОК.
Долната снимка само илюстрира, защо да не си купувате евтини филтри! А да снимаш водопад на висока скорост, май е непозволено и се преследва от закона, нали? ;)
Самата снимка е доста мъчена в шопа, иначе и това не се виждаше.
Наистина придошлата река образуваше и приличен, втори пад, на тридесетина метра от основния водопад и ми допадна идеята да ки вкарам и двата в кадър. Вече бях разбрал, че филтърът ми не става, та забавих скоростта с два CPL-а. Само единия не беше достатъчен, тъй като сваля само около 2 стопа а ние бяхме там по обед и си беше светло. Другият беше на жена ми и съответно е с доста по-ниско качество, защото тя снима с турбосапунерка и не е оправдано да купи филтър по-скъп от апарата.
Резултатът ми се хареса доста повече, въпреки видимото затопляне, причинено от по-евтиният филтър. Вече бях решил да повторя всички предни снимки по същият начин, когато се изсипа един рейс украински туристи и след час и половина чакане, се отказах. Те щъкаха на всякъде, а извадиха и храна, та оставих снимането за следващия път.
Резултатът ми се хареса доста повече, въпреки видимото затопляне, причинено от по-евтиният филтър. Вече бях решил да повторя всички предни снимки по същият начин, когато се изсипа един рейс украински туристи и след час и половина чакане, се отказах. Те щъкаха на всякъде, а извадиха и храна, та оставих снимането за следващия път.
Ей така, както започна месеца, така си и отиде, без да отида другаде.
Април
Преди бурята- така бих нарекъл долната фотография. Направих я пътувайки на някъде по работа и само можех да съжалявам, че не носех статив. Иначе щях да снимам най-яките светкавици от това, почти светло небе! Гледката си струваше, макар и да ми остана само споменът.
Преди бурята- така бих нарекъл долната фотография. Направих я пътувайки на някъде по работа и само можех да съжалявам, че не носех статив. Иначе щях да снимам най-яките светкавици от това, почти светло небе! Гледката си струваше, макар и да ми остана само споменът.
След няколко дни се озовахме в Искърското дефиле, на път за водопада Скакля. Снимал съм го и през късната есен, но без грам вода, а сега ни се представи с цялата си прелест!
Да, ама снимах точно както не трябва, на нормална скорост, през деня и естествено нищо добро не излезе. За жалост не си бях купил още читав неутрален филтър, а оня боклук вече не го и носех.
Да, ама снимах точно както не трябва, на нормална скорост, през деня и естествено нищо добро не излезе. За жалост не си бях купил още читав неутрален филтър, а оня боклук вече не го и носех.
А пролетта настъпваше неотклонно и, макар и бавно, съживяваше мъртвата природа. Птиците чуруликаха весело, пчелите се бяха пробудили и събираха нектар от вече цъфналите дръвчета и цялата долина изглежда се подготвяше за нов живот!
По-долу спряхме да похапнем и заснех карстов извор Житолюб, който също беше изключително пълноводен. Тук успях да размажа водата, благодарение на сянката под дърветата. Най-затворена бленда, най-ниско исо и поляризационен филтър докараха горе-долу прилична експозиция от една секунда.
Е, съгласете се, че така е по-добре!
Е, съгласете се, че така е по-добре!
Края на месеца си направихме пикник на Св.Йоан Летни край Пчелина. Искаше ми се да останем до късно и да снимам залез, звезди т.н. startrails, но пак не се получи. Дъщеря ми имаше скорошна контузия на врата и се уморяваше бързо от носенето на ортопедичната яка, за това не дочакахме нищо от гореизброените и се прибрахме. Единственото, което успях да видя, беше поредната "българщина".
Май
Месецът ми беше много натоварен и трябваше да работя усилено. Време за снимане почти не намерих.
Все пак се отчетох с долния "Огнен дракон", който ме чакаше в едно село над яз. Искър. "Избавяйки" хората от влечугото, се почувствах удовлетворен от свършената работа!
Месецът ми беше много натоварен и трябваше да работя усилено. Време за снимане почти не намерих.
Все пак се отчетох с долния "Огнен дракон", който ме чакаше в едно село над яз. Искър. "Избавяйки" хората от влечугото, се почувствах удовлетворен от свършената работа!
Пак там, облаците не преставаха да кокетничат и се преобличаха непрекъснато. Аз пък нямах нищо против да флиртувам с тях още и още!
Юни
Попътувах около Враца, до Околчица, после Вършец, но през цялото време ме преследваше една каръщина... не е за вярване! Нито една снимка за пред хора! Навсякъде имаше една такава, лека и досадна мъгла, от която не успях да избягам. Преследваше ме ден и нощ!
Попътувах около Враца, до Околчица, после Вършец, но през цялото време ме преследваше една каръщина... не е за вярване! Нито една снимка за пред хора! Навсякъде имаше една такава, лека и досадна мъгла, от която не успях да избягам. Преследваше ме ден и нощ!
Някъде в Стара планина, в едно малко селце, успях да снимам приличен залез, но от лошо място. Насреща имаше много агресивни кучета и не посмях да премина, за да достигна до поляните в дълбочина. А около мен нямаше нищо за преден план.
Юли
Морето! Обичам морето! Обичам да го гледам, обичам да го слушам, да го снимам и изобщо, любимото ми място е морето!
Още първата сутрин си припомних злощастната покупка на евтин филтър заложих на друг вид фотография. Мисля, че бях прав.
Морето! Обичам морето! Обичам да го гледам, обичам да го слушам, да го снимам и изобщо, любимото ми място е морето!
Още първата сутрин си припомних злощастната покупка на евтин филтър заложих на друг вид фотография. Мисля, че бях прав.
Някъде по крайбрежието на Странджа. Внезапна буря на вътре в планината. Цветовете наоколо жълто-зелени, гръмотевици отекват недалеч, а аз какво, да чакам ли още? Метнах се в колата и започна едно бясно гонене на бури, та чак до Малко Търново.
А там едно слънце, хората щастливи, а на мене ми се плаче!
И пак каръщина! Колко пъти я дебнах тая Велека, колко пъти я снимах и нито един хубав изгрев! Все едно и също, мъгливо и безинтересно.
Остава като цел!
Остава като цел!
Корабите от високо, че не ми се слизаше по сипеите, а и поредният скучноват изгрев не си струваше.
За това пък, следващата снимка е на прекрасен залез, съдържащ в себе си всички възможни цветове.
Красиво е по бреговете на Странджа и има толкова за снимане, че не знам дали изобщо някога може да ми омръзне!
Повече фотографии има тук и тук.
Красиво е по бреговете на Странджа и има толкова за снимане, че не знам дали изобщо някога може да ми омръзне!
Повече фотографии има тук и тук.
Август
Отдаде ми се втора възможност да стигна до морето и едвам се навих! Този път в района на Поморие.
Отдаде ми се втора възможност да стигна до морето и едвам се навих! Този път в района на Поморие.
Изключителен залез, който заснех от борда на кораб. В далечината се вижда Гранд-хотел Поморие.
И почти същото, като повторение, само че снимано от брега.
Една сутрин се заиграх с изкуствено осветление на предния план, но, като че ли, попрекалих малко.
Преди лятото да свърши, все още обикаляхме морските курорти. На долната снимка, светлината ми допадна особено много, като снимах директно срещу Слънцето, без да ползвам никакъв филтър. Исках да уловя максимално точно атмосферата. Фотографията не е обработвана.
Септември
Попаднахме с приятели в едни села в Западна България. Село Комщица се намира на няколко км. от границата. Долу е черквата на селото.
Попаднахме с приятели в едни села в Западна България. Село Комщица се намира на няколко км. от границата. Долу е черквата на селото.
Пак в района на Комщица. Вече започваше да си личи наближаването на есента, макар и да бе много рано.
Тук сме над едно друго село, Равна, пак до самата граница със Сърбия. Даже двата най-високи върха в дълбочина и малкият, преди тях, са на чужда територия. "Добре дошли в телеком Съръбия! Цена на Mb мобилен интернет- 21,60лв."- се получи на телефона ми. Е то бива цени, ама това...нямам думи!
Ей тука не ми се получи! Какво ли не опитвах, все нищо! А така добре стояха планините на заден план...Още много има да се учи, то е ясно!
Октомври
Село Боснек. Тук съм по работа и няма какво да се снима, но ми е едно такова, шаренко.
Село Боснек. Тук съм по работа и няма какво да се снима, но ми е едно такова, шаренко.
После, покрай пещерата Духлата, стигнах до Чуйпетлово, в южните склонове на Витоша. Беше хубаво и ми се щеше да замръкна, но работа, работа.
Абе, кой ли я е измислил?
Абе, кой ли я е измислил?
Края на месеца дойде ред на един от най-сниманите обекти около София- параклисът Св.Киприян, до село Плана. Не останах много доволен, защото закъсняхме и нямаше време да търся различен ракурс. А пък Дидо не искаше да оставаме за нощни, та само баналните, познати до болка кадри в последните минути светлина.
Ноември
Всяка година през този месец се организираме за по-дълъг преход в Родопите. Тази планина ми е легнала на сърцето и не мога да пропусна най-красивият и сезон, а именно есента! Даже не знам къде се чувствам по-добре- тук или на морето!
Миналата година ходихме в района на Ковачевица, а сега реших, че по-добре ще е да отидем по на изток. А и бях се вманиачил по "Чуковият" мост, както стана известен във форума, за това се отправихме в посока Ардино.
Отбих за малко до с.Борово, да се отчетем на параклиса над селото и потеглих нататък. По какви пътища шофирах и какви премеждия имах с колата, няма да описвам отново, има го в предния пътепис, за моста.
Всяка година през този месец се организираме за по-дълъг преход в Родопите. Тази планина ми е легнала на сърцето и не мога да пропусна най-красивият и сезон, а именно есента! Даже не знам къде се чувствам по-добре- тук или на морето!
Миналата година ходихме в района на Ковачевица, а сега реших, че по-добре ще е да отидем по на изток. А и бях се вманиачил по "Чуковият" мост, както стана известен във форума, за това се отправихме в посока Ардино.
Отбих за малко до с.Борово, да се отчетем на параклиса над селото и потеглих нататък. По какви пътища шофирах и какви премеждия имах с колата, няма да описвам отново, има го в предния пътепис, за моста.
Ето го и него! Приятно местенце, но не е така диво, както би ми се искало.
На долната фотография се вижда колко близо е до селото. А условията за снимане бяха ужасни. Много високият контраст, поради неподходящия
час, буквално заслепяваше техниката. На втория опит разбрах, че ще правя клинове. Мисля, че се получи, въпреки че не съм добър с по-сериозната обработка.
Тази, различна от повечето които съм виждал, гледна точка, също ми допадна, но при уговорката, че все пак най-добра си остава предната, или същата от която бе снимал и Чуков.
час, буквално заслепяваше техниката. На втория опит разбрах, че ще правя клинове. Мисля, че се получи, въпреки че не съм добър с по-сериозната обработка.
Тази, различна от повечето които съм виждал, гледна точка, също ми допадна, но при уговорката, че все пак най-добра си остава предната, или същата от която бе снимал и Чуков.
Още един опит, да разчупя стереотипа, но пак със същата уговорка.
Родопите са място, което не можеш да усетиш, колкото и снимки да изгледаш! Вълшебството се крие зад всеки следващ завой, а то се усеща и със сърцето! Само очите не стигат! Красивите места следват непрекъснато и ако си решил да снимаш всичко, което те е хванало, никога няма да си тръгнеш!
Това се случи и с нас. Много се забавихме по трасето и пристигнахме в хотела почти по тъмно. А бях планувал един Дяволски мост за този час!
Това се случи и с нас. Много се забавихме по трасето и пристигнахме в хотела почти по тъмно. А бях планувал един Дяволски мост за този час!
Ей го на, но на сутринта. А изгревът така и не се състоя за мен, заради проблеми с колата.
Тук вече ползвах по-добър ND филтър и въпреки, че пак леко затопля, резултатът е по-добър.
Тук вече ползвах по-добър ND филтър и въпреки, че пак леко затопля, резултатът е по-добър.
Малко преди това, обикаляйки по хлъзгавите камъни, се подхлъзнах по една стръмна скала оттатък моста и паднах много лошо. Претърколих се и после се повлякох безпомощно към водата, с цялото оборудване в раницата. Точно сега, реката беше огромна и страшно буйна от съвсем скорошните поройни дъждове. Не знаех дали аз ще оцелея без проблем, а за техниката беше повече от сигурно, че ще я прежаля! Но се отървах само с болезнени охлузвания и малко драскотини по статива! И доза страх, разбира се. Стигаше само да се намокря при тези температури и хипотермията ми е сигурна!
После се снимах за мащаб на моста с моя апарат, а жена ми снима отстрани.
После се снимах за мащаб на моста с моя апарат, а жена ми снима отстрани.
Пътьом посетихме с. Дядовци и заснех част от пътя. По такива пътища навъртях само сега, над 200км.
"Оня" завой, сниман хиляди пъти, но е недопустимо да сме наблизо и да не го посетим! Фотографията е просто за спомен. Нямаше никакви условия.
Накрая, като за финал на родопското ми пътуване, а и на месеца, оставих един от уникалните меандри на Арда! Гледката не може да се опише с думи, нито с хиляди снимки! Само човек, който е бил тук, може да разбере това. Едно от местата, на които мога да забравя всичко! Намира се малко преди с.Русалско.
Декември
Птици! Никога до сега не съм се и опитвал да ги снимам! И изведнъж, повечето ми последни снимки са на птици, и то без да е нарочно!
Някъде по Марица, в началото на месеца. Мъгливо е и други фотографии не стават.
Птици! Никога до сега не съм се и опитвал да ги снимам! И изведнъж, повечето ми последни снимки са на птици, и то без да е нарочно!
Някъде по Марица, в началото на месеца. Мъгливо е и други фотографии не стават.
След няколко дни, между Пловдив и Пазарджик. Само че, моделът ми е на един крак ;)
А пък този ми избяга! Около Костенец, след седмица.
Наложи ми се да съм и сватбен фотограф, при това основен! Младоженците останаха доволни, но аз не се лаская, защото са ми близки. Моето мнение е доста по-критично.
Преди Коледа си харесах това, обляно в злато село, близо до София. Не съм пипал кадъра, даже и флеърите си стоят.
На Коледа пък, след като ми писна от трапези и храна, излязох да се поразтъпча малко. Отидох до суходолското езеро и въпреки мъглата, залезът си струваше!
Обърнах по-специално внимание на едно дърво, на отсрещния бряг и това са най-добрите ми кадри от вечерта. На пук на мнението, че пейзаж се снима главно с широк обектив, тук и сега си трябваха бая милиметри - 250, 300 и то на кроп!
И така, това е моят отчет за годината. Колкото - толкова! Може още много да се желае, но винаги е така! Пожелавам си през 2013г. още по-добри фотографии и повече време за това прекрасно хоби!
А на вас, скъпи приятели, желая много здраве и хубави празници!
Петър Станков
А на вас, скъпи приятели, желая много здраве и хубави празници!
Петър Станков